— Точно така, сър Тоби. Това е твърде разпространена грешка, често допускана в долнопробните филми и телевизионни сериали, където след самоубийството жертвата е показвана как още стиска пистолета.
— Да, да, професор Бамфорд. Докато достопочтеният ми приятел ви разпитваше, вече се позабавлявахме от задълбочените ви познания в областта на телевизионните сапунени сериали. Установихме, че поне в едно сте безспорен експерт. Но ми се ще да се върнем към суровата действителност. Мога ли да бъда сигурен — ако не в друго, то в едно, професор Бамфорд: надявам се, не намеквате, че според вас от уликите излиза, че обвиняемата сама е сложила пистолета в ръката на съпруга си. Ако твърдите подобно нещо, професор Бамфорд, значи вие сте не експерт криминалист, а ясновидец.
— Изобщо не съм го твърдял, сър Тоби.
— Признателен съм ви за подкрепата. Но я ми кажете, професор Бамфорд, в богатия си опит имали ли сте случай, когато убиецът е слагал в ръката на жертвата пистолет, за да инсценира самоубийство?
За миг Хари се поколеба.
— Не бързайте, професор Бамфорд, помислете добре. От вашия отговор зависи животът на една жена.
— Натъквал съм се на такова нещо — отвърна Хари и пак се подвоуми. — В три случая.
— В три случая ли? — повтори сър Тоби уж изненадан, макар че самият той бе участвал като адвокат в съдебното гледане и на трите случая.
— Да, сър Тоби — потвърди Хари.
— И в тези случаи съдебните заседатели как се произнесоха — че обвиняемият е невинен ли?
— Не — отговори едва чуто Хари.
— Не? — повтори адвокатът и се извърна към съдебните заседатели.
— В колко от случаите съдът е произнесъл оправдателна присъда?
— В два.
— А какво стана в третия? — поинтересува се сър Тоби.
— Обвиняемият бе осъден за убийство.
— А каква беше присъдата? — попита адвокатът.
— Доживотен затвор.
— Иска ми се, професор Бамфорд, да науча повечко за този случай.
— И до какво ще доведе това, сър Тоби? — намеси се съдията Феърбъро и изгледа кръвнишки адвоката.
— Подозирам, че ей сега ще разберем, уважаеми господин съдия — рече сър Тоби и пак се извърна към съдебните заседатели, които сега се бяха вторачили в свидетеля криминалист.
— В този случай — отговори Хари — подсъдимият, господин Ренолдс, излежа единайсет години от присъдата, после обаче се появиха нови доказателства, от които се разбра, че не той е извършител на престъплението. След това Ренолдс беше оправдан.
— Дано ми простите следващия въпрос, професор Бамфорд, но тук на карта е заложено доброто име на една жена, да не говорим пък за свободата й. — Той млъкна, погледна смръщен стария си приятел и попита: — Като какъв се явихте на този процес, като свидетел експерт на обвинението ли?
— Да, сър Тоби.
— И един невинен човек е бил осъден за престъпление, което не е извършил, а после е лежал цели единайсет години зад решетките?
Хари кимна отново:
— Да, сър Тоби.
— И тогава нямаше но, нали? — продължи да го притиска сър Тоби. Зачака отговор, Хари обаче си замълча. Знаеше, че поне на този процес вече никой няма да се осланя на експертното му мнение.
— Един последен въпрос, професор Бамфорд: за да ви отдам дължимото, ще попитам в другите два случая присъдата на съдебните заседатели подкрепи ли вашето мнение за уликите?
— Да, сър Тоби, подкрепи го.
— Сигурно си спомняте, професор Бамфорд, че обвинението изрично наблегна как досега вашите показания са били от съществено значение в съдебни процеси като този. Всъщност, ако използваме израза на господин Ленокс, те са били „решаващ фактор, когато прокурорът е доказвал обвинението“. Сега обаче научаваме, че от общо три случая, когато в ръката на жертвата е било намирано оръжие, вие като свидетел експерт сте се провалили в един, което прави трийсет и три процента грешка.
Хари не възрази, точно както бе очаквал и сър Тоби.
— Заради това един невинен човек е лежал цели единайсет години по занданите. — Адвокатът насочи вниманието си към съдебните заседатели и пророни тихо: — Нека се надяваме, професор Бамфорд, че една невинна жена няма също да гние до края на дните си в затвора заради „експертното“ мнение на човек, оказвало се поне досега погрешно в трийсет и три на сто от случаите.
Господин Ленокс се изправи, за да възрази срещу отношението, което свидетелят е принуден да търпи, а съдията Феърбъро се закани с пръст на адвоката.
— Бива ли да говорите така, сър Тоби! Не е редно — предупреди го той.