— Няма да ти се размине току-така — закани се Еймън точно когато до шефа на полицейския участък застана едър като канара мъжага — държеше дистанционно устройство на детонатор.
— Сигурно помниш господин Хоган. Представих ти го на изпращането.
— Ако натиснеш копчето, Хоган, до края на живота си няма да се отървеш от служебни разследвания. И си го избий от главата, че някой ден ще те огрее да станеш шеф на полицията в Белфаст.
— Господин О’Флин не си хвърля думите на вятъра, Джим — намеси се Гибсън, след като си погледна часовника, — не искам да си слагам такъв грях на душата и да ти опропастявам кариерата. Но както гледам, остават цели седем минути, докато поемеш поста, затова, волю-неволю, ще се нагърбя аз с тази тежка отговорност.
Шефът на полицията се наведе да вземе дистанционното устройство, но Еймън скочи отгоре му и започна да го души. Наложи се трима полицаи да го озаптяват, а той продължи да ругае колкото му глас държи.
Били Гибсън въздъхна, погледна си пак часовника, взе дистанционното устройство и натисна бавно копчето.
Взривът се чу на километри, покривът на гаража — или може би на зимната градина? — отхвърча високо във въздуха. След броени мигове сградите бяха изравнени със земята, оставяйки след себе си само пушек, прахоляк и купчина камъни.
Когато олелията най-сетне утихна, се чу как камбаните на „Сейнт Мери“ отброяват някъде в далечината полунощ. Бившият шеф на полицейския участък беше на мнение, че това е краят на един прекрасен ден.
— Знаеш ли, Еймън — каза той, — убеден съм, че си струваше да си рискувам пенсията.
Сузи
Запознах се със Сузи преди шест години и когато тя се обади да пита искам ли да пийнем заедно нещо, надали се е изненадала, че в началото се държах доста хладно. Спомените ми от последната ни среща не бяха от най-приятните.
Кезикови ме бяха поканили на вечеря и като добра домакиня, Кати Кезик се чувстваше едва ли не длъжна да „събере“ всеки оцелял под слънцето ерген над трийсетте с някоя от по-приличните си приятелки.
Знаех това и бях разочарован, когато видях, че ме е сложила до госпожа Руби Колиър — съпруга на депутат консерватор, който се беше разположил в другия край на масата, отляво на домакинята.
Броени мигове след като се представих, тя рече:
— Сигурно сте чели в печата за мъжа ми.
Сетне се впусна да ми разправя как приятелките й, до последната, недоумявали защо съпругът й още не е министър. Нямах мнение по въпроса, понеже до този миг не бях и чувал за мъжа й.
Върху картончето от другата ми страна пишеше „Сузи“ и тази Сузи изглеждаше така, че чак съжалих, задето не седя срещу нея на маса за двама. Хвърлих едно око на съседката си, но това бе предостатъчно, за да видя дългата руса коса, сините очи, пленителната усмивка и стройното тяло — нямаше да се учудя, ако ми кажеха, че Сузи е фотомодел. Заблуда, която тя скоро побърза да разсее.
Представих се с обяснението, че съм следвал заедно с домакина в Кеймбридж.
— А вие откъде познавате Кезикови?
— С Кати бяхме колежки в списание „Вог“, деляхме в Ню Йорк един кабинет.
Помня, почувствах се разочарован, че Сузи живее отвъд океана. Докога ли — запитах се.
— А сега къде работите?
— Още съм в Ню Йорк — отвърна жената. — Току-що ме повишиха старши редактор в „Арт Куотърли“.
— Преди седмица си поднових абонамента — съобщих й, доста доволен от себе си.
Тя се усмихна, очевидно учудена, че изобщо съм чувал за списанието.
— Задълго ли сте в Лондон? — полюбопитствах и хвърлих едно око към лявата й ръка: не носеше нито годежен пръстен, нито венчална халка.
— Само за няколко дни. Дойдох миналата седмица за годишнината от сватбата на нашите и се надявах, преди да се върна в Ню Йорк, да успея да видя изложбата на Лушън Фройд в галерия „Тейт“. А вие с какво се занимавате? — попита тя.
— Държа хотелче на Джърмин Стрийт — отвърнах. Нямах нищо против да прекарам остатъка от вечерта в сладки приказки със Сузи, и то не само защото съм запален по изкуството, но още от малък майка ме е учила, че колкото и да ти е симпатичен човекът от едната страна, трябва да проявяваш същото внимание и към съседа си от другата.
Отново се извърнах към госпожа Колиър, която ми се нахвърли с думите: