— А четохте ли речта, която съпругът ми държа вчера в Камарата на общините?
Признах си чистосърдечно, че не съм я чел — както се оказа, голяма грешка, понеже депутатшата ми я повтори от начало до край — дума по дума.
След като приключи с монолога за Проектозакона за държавните поръчки в строителството, вече бях наясно защо мъжът й не е министър. Дори си помислих, че щом идем в дневната да пием кафе, не е зле да стоя по-далечко от него.
— Изгарям от нетърпение да се запозная след вечерята със съпруга ви — казах й, преди да насоча вниманието си към Сузи, колкото за да установя, че тя е зяпнала някого от другата страна на масата.
И аз погледнах натам и видях, че въпросният мъж е погълнат от разговора с Мери Елън Ярк — американка, която седеше до него, и хич и не забелязваше, че му отделят такова внимание.
Сетих се, че се казва Ричард не знам кой си и е дошъл с момичето в другия край на масата. Направи ми впечатление, че и то гледа към Ричард. Волю-неволю, трябваше да призная, че с тия изваяни черти и гъста къдрава коса на него не му е нужно да защитава докторат по квантова физика.
— Какво ново в Ню Йорк? — попитах в опит да привлека наново вниманието на Сузи.
Тя се извърна към мен и се усмихна.
— Всеки момент ще си имаме нов кмет — уведоми ме, — дори е възможно да бъде републиканец — за разнообразие. Да ви призная, ще гласувам за всекиго, който е в състояние да се пребори поне малко с престъпността. Един от кандидатите, вече не му помня името, все повтаря като навит за нулевата търпимост. Както и да се казва, ще получи гласа ми.
Въпреки че бъбреше оживено и ме засипваше с информация, Сузи току се извръщаше към другия край на масата. Ако Ричард я бе погледнал поне веднъж, щях да се досетя, че са любовници.
Докато ядяхме пудинга, госпожа Колиър взе на мушка министерския съвет и захвана да изброява какви ли не причини за всеки от министрите, че трябвало да бъде сменен — не се налагаше да питам от кого. Когато стигна до министъра на земеделието, отсъдих, че съм си изпълнил дълга, и отново погледнах към Сузи, която се правеше на погълната от плодовия пудинг, но всъщност се интересуваше много повече от Ричард.
Най-неочаквано той погледна към нея. Ни в клин, ни в ръкав Сузи ме сграбчи за ръката и взе да ми разказва надълго и нашироко за филма на Ерик Ромер, който била гледала в Ница.
Малко са мъжете, които ще възразят, ако някоя жена ги хване за ръката, особено пък жена, благословена с външността на Сузи, но все пак си е за предпочитане през това време да не гледа друг мъж.
Още щом Ричард си продължи разговора с домакинята, Сузи ми пусна ръката и си боцна с вилицата от плодовия пудинг.
Добре, че ми беше спестен трети рунд с госпожа Колиър: Кати стана и предложи да се преместим в дневната. Това означаваше, че ща не ща, ще пропусна подробностите около законопроекта, който мъжът на госпожа Колиър се готвел да внесе другата седмица в Камарата на общините.
Докато пиехме кафето, ми представиха Ричард, който се оказа нюйоркски банкер. Той продължаваше да пренебрегва Сузи — или може би, колкото да е странно, изобщо не я забелязваше.
Момичето, чието име така и не разбрах, дойде при нас и му изшушука на ухото:
— Нека не стоим до късно, скъпи. Нали помниш, утре рано пътуваме за Париж.
— Помня, помня, Рейчъл — отвърна той, — но хайде да не си тръгваме първи.
Още един, възпитан от майка педантка.
Усетих, че някой ме докосва по ръката, обърнах се и видях госпожа Колиър, която ме озари с усмивка.
— Това е съпругът ми Реджиналд. Казах му какъв интерес сте проявили към неговия законопроект.
Някъде след десетина минути, които ми се сториха цял месец, Кати ми се притече на помощ.
— Нали нямаш нищо против, Тони, да откараш Сузи до тях. Вали като из ведро, а по това време ще има да чака цяла вечност, докато хване такси.
— С удоволствие — рекох. — Признателен съм ти, че си ме включила в тази приятна компания. Прекарахме си чудесно — казах и се усмихнах на госпожа Колиър.
Депутатшата също ме озари с усмивка. Майка ми би се гордяла с мен.
В колата, докато карах Сузи към тях, тя ме попита дали съм видял изложбата на Фройд.
— Да — потвърдих. — Прекрасна е, мисля да я разгледам още веднъж преди закриването.
— Смятам утре сутрин и аз да отскоча до галерията — рече Сузи и ме докосна по ръката. — Защо не дойдеш с мен?
Тутакси приех, закарах я в Пимлико и преди да се разделим, тя ме прегърна така, все едно ми казваше: „Искам да те опозная по-отблизо.“ Не разбирам от много неща, но виж, по прегръдките съм нещо като световен спец — от собствен опит ги познавам всичките: от мечешката до душещата. Мога да ви разтълкувам всяка — от „не ме свърта да ти смъкна дрехите“ до „разкарай ми се от главата“.