Франк вдигна чашата.
— Игра добре, не може да ти се отрече, Корнилиъс — каза и се поклони лекичко, макар че домакинът пръв щеше да признае как в резултата през годините гостът все пак го води с мъничко.
Корнилиъс остави Франк да всмукне още няколко пъти от дима — защо още сега да му съсипва вечерта? Не бързаше за никъде. Така де, вече от няколко седмици се готвеше за този миг и не искаше да споделя с най-добрия си приятел тайната, докато всичко не си дойдеше по местата.
Известно време и двамата мълчаха, щастливи, че са заедно. Накрая Корнилиъс остави коняка на масичката отстрани и подхвана:
— Приятели сме, кажи-речи, от петдесет години, Франк. Не по-маловажно е, че като мой юридически съветник се показа и прозорлив адвокат. Всъщност след преждевременната кончина на Милисънт няма човек, на когото да разчитам повече, отколкото на теб.
Франк продължи да си пуши пурата, без да прекъсва своя приятел. От изражението на Корнилиъс бе разбрал, че комплиментът не е нищо повече от гамбит. Подозираше, че ще мине доста време, докато Корнилиъс разкрие следващия си ход.
— Когато преди трийсетина години създадох фирмата, тъкмо ти пое регистрацията и всички правни въпроси. Съмнявам се, че оттогава, та до ден-днешен съм подписал документ, който първо да не е минал през писалището ти, а това безспорно допринесе изключително много за успеха ми.
— Твърде великодушно от твоя страна — отбеляза Франк и отпи поредната глътка коняк, — но няма какво да си кривя душата, тъкмо благодарение на новаторското ти мислене и предприемачески дух фирмата крепнеше все повече през годините — дарове, с които боговете са благоволили да те удостоят, докато аз нямах друг избор, освен да си остана писарушка.
— Винаги си подценявал, Франк, приноса си за успеха на фирмата, аз обаче не се съмнявам в ролята, която си играл през годините.
— Хайде, изплюй камъчето! Накъде биеш? — подсмихна се Франк.
— Търпение, приятелю! — отвърна домакинът. — Остават ми още няколко хода и чак тогава ще разкрия капана, който съм заложил. — Облегна се и всмукна дълбоко от тютюневия дим. — Както знаеш, когато преди около четири години продадох фирмата, мислех за пръв път от доста време да понамаля темпото. Бях обещал на Мили да я заведа на дълго пътешествие из Индия и Далечния изток… — Той замълча. — Но не ни е било писано.
Франк кимна състрадателно.
— Покрай кончината й си спомних, че и аз съм смъртен и може би не ми остава много.
— Я не се занасяй, приятелю — спря го Франк. — Имаш още доста годинки пред себе си.
— Може би си прав — рече Корнилиъс, — въпреки че, колкото и да е странно, точно ти ме накара да се замисля не на шега за бъдещето.
— Аз ли? — възкликна Франк и го изгледа озадачено.
— Да, ти. Толкова ли не помниш как преди няколко седмици, докато седеше на същия фотьойл, ме посъветва, че е крайно време да напиша ново завещание?
— Да, помня — потвърди Франк, — но го направих само защото със сегашното завещание оставяш всичко на Мили.
— Знам, знам — каза Корнилиъс. — Въпреки това ме накара да се замисля. И досега ставам в шест сутринта и понеже вече нямам фирма, където да ходя на работа, доста часове мисля за свои си неща и умувам как да разпределя имуществото си. — Той пак си дръпна от пурата и продължи: — През последния месец си мисля за хората около мен: роднини, приятели, познати, служители, и за тяхното отношение, и покрай това взех да се питам дали ще проявяват същата преданост, внимание и вярност, ако бях не милионер, а грохнал старец без пукнат грош в джоба.
— Имам чувството, че съм в шах — засмя се Франк.
— Не, не, приятелю — успокои то Корнилиъс. — Нямаш причини за такива съмнения. В противен случай нямаше да си изплаквам душата пред теб.
— Не мислиш ли, че си донякъде несправедлив към най-близките си хора, да не говорим пък…
— Сигурно си прав, но не искам да оставям тези неща на случайността. Ето защо реших да разбера истината — няма да се задоволя с догадки. — Домакинът отново млъкна, за да всмукне от пурата, и продължи: — Прощавай, но ще ме изтърпиш, докато ти изложа плана си — дай да не се залъгваме, без твоето съдействие е невъзможно да го осъществя и да заложа капана. Но първо разреши да ти налея още малко коняк. — Корнилиъс се изправи, взе чашата на приятеля си и отиде при бюфета. — Та както ти казах — допълни той, след като подаде на Франк пълната чаша, — напоследък се питам как ли хората около мен ще се държат, ако нямах и пукнат грош, и стигнах до заключението, че съществува само един начин да разбера.
Франк отпи юнашка глътка от коняка и попита: