— Както винаги — повтори Джейк онова, което майка му често изричаше за кмета. Взе плика и го стисна — да усети какво е да държиш в ръка сто хилядарки.
— Нещо друго, мамо? — попита с надеждата да я разкара.
— В раздел „Общество“ има материал как седемдесетгодишни вдовици преоткривали сексуалното желание. Веднага щом погребели благоверните си, равнището на хормоните им се покачвало и те си възвръщали някогашната форма. Дори цитират една, била заявила: „Искам не толкова да наваксам пропиляното време, колкото да не остана по-назад от мъжа си.“
Докато слушаше, Джейк се зае отваря откъм единия край плика.
— Ще взема да опитам и аз — допълни майка му, но не ми е по джоба да си правя пластична операция, а без това съм заникъде.
— Мамо, Елън и децата май се прибират, хайде, дочуване. Чакаме те утре на обяд.
— Къде си се разбързал, де, още не съм ти казала най-интересното от раздел „Икономика“.
— Слушам, слушам — отвърна разсеяно Джейк и продължи да отваря бавно плика.
— Там пише, моля ти се, че в Манхатън пак са се навъдили мошеници. Какво ли още ще измислят!
Пликът вече бе отворен до половината.
— Та далавераджиите изнамерили начин да се включват към телефона ти, докато набираш някой номер…
Още два-три сантиметра и Джейк щеше да изтръска съдържанието на плика върху масата.
— Докато набираш, решаваш, че е станало преплитане на линиите.
Джейк извади пръст от процепа в плика и нададе ухо.
— После ти залагат капан, все едно слушаш истински разговор.
По челото на Джейк изби пот и той зяпна почти отворения плик.
— От разговора, на който уж си попаднал случайно, разбираш, че ако се вдигнеш, ако идеш на другия край на града и подадеш стодоларова банкнота, ще ти връчат срещу нея плик със сто хилядарки.
На Джейк му призля при мисълта колко бързо се е разделил със стоте си долара и се е хванал на въдицата.
— Използват продавачи на цигари и на вестници, които да предават пликовете — продължи майка му.
— Та какво има в тия пликове?
— Ето тук тарикатите направо са надминали себе си, проявили са голяма изобретателност — отвърна майка му. — Слагали в пликовете брошурки със съвети как да спечелиш сто хиляди долара. И дори не е незаконно, защото върху корицата е посочена цена сто долара. Няма как да получиш плика, ако не им ги дадеш.
„Вече им ги дадох, мамо“ — понечи да каже Джейк, но само затръшна телефона и се втренчи в плика.
На вратата се позвъни. Елън сигурно си идваше с децата от кино и си беше забравила ключовете.
Позвъни се втори път.
— Чух, чух, идвам! — провикна се Джейк.
Грабна плика, решен да не оставя следи от позорящото му съществуване. Точно когато се позвъни трети път, той нахълта в кухнята, отвори шахтата за пещта за изгаряне на отпадъци и метна плика.
На вратата продължи да се звъни. Който стоеше отпред, сега вече очевидно не сваляше пръст от копчето на звънеца.
Джейк изтича да отвори. Видя пред вратата трима бабаити. Онзи хубостник с черната тениска му се метна и опря о гърлото му нож, а другите двама го сграбчиха за ръцете. Вратата се затръшна подире им.
— Къде е? — кресна тениската, както държеше ножа до гръкляна на Джейк.
— Къде е какво? — простена Джейк. — Нямам представа за какво говорите.
— Не ни баламосвай — викна и вторият мъж. — Искаме си стоте бона.
— Да де, но в плика нямаше пари, имаше само брошура. Хвърлих я в шахтата. Ето, чуйте сами.
Мъжът в черната тениска понаведе глава, другите двама се ослушаха. Откъм кухнята се чуваше пращене, все едно нещо гори.
— Добре тогава, и ти ще идеш да правиш компания на плика — отсече мъжът с ножа.
Кимна, приятелчетата му вдигнаха Джейк, сякаш е чувал с картофи, и го понесоха към кухнята.
Тъкмо главата му да изчезне в отвора на шахтата, когато телефонът и звънецът на вратата зазвъниха едновременно…
С чужда пита
Всичко започна доста безобидно, когато директорът на банка „Барклис“, Бил Патерсън, се обади на Хенри Паскоу, първи секретар във Върховния комисариат на Велкобритания в Аранга. Беше късно следобед в петък и Хенри се надяваше, че Бил му се обажда, за да го покани да поиграят в събота сутрин голф или в неделя да иде у тях на обяд. Ала още в мига, когато чу гласа в другия край на линията, разбра, че Бил го търси по работа.
— Когато в понеделник провериш сметката на Върховния комисариат, ще видиш, че този път отпуснатата сума е по-голяма от обикновено.
— И каква е причината? — попита възможно най-делово Хенри.