Щом кортежът потегли отново, Хенри потъна в непробуден сън: сънува Бермудските острови, където — беше сигурен, няма да се налага да строи плувни басейни.
Събуди се рязко. Стори му се, че е чул изстрел. Дали и той не му се беше присънил? Отвори очи и видя как шофьорът изскача като попарен от автомобила и хуква презглава към непроходимата джунгла. Хенри отвори спокойно задната врата, слезе от лимузината, забеляза, че всички отпред се суетят, и реши да иде и да разбере какво става. Беше направил само няколко крачки, когато съгледа едрото тяло на президента — лежеше безжизнен отстрани на пътя в локва кръв, наобиколен от войници. Мъжете най-неочаквано се обърнаха и щом видяха представителя на върховния комисар, насочиха пушки.
— Долу оръжието! — разпореди се рязко някой. — Все пак не забравяйте, че не сме диваци. — Напред излезе изрядно облечен капитан, който изкозирува. — Извинявайте за причиненото неудобство, господин първи секретар — каза той отсечено, както говорят в Кралската военна академия, — но можете да бъдете сигурен, че не ви мислим злото.
Без да казва и дума, Хенри продължи да гледа мъртвия президент.
— Както виждате, господин Паскоу, покойният президент претърпя трагична злополука — допълни капитанът. — Ще останем с него, докато бъде погребан с почести в родното си място. Сигурен съм, че такава би била и неговата воля.
Хенри погледна пак безжизненото тяло и се усъмни в думите на военния.
— Бъдете така любезен, господин Паскоу, върнете се незабавно в столицата и уведомете началниците си за случилото се.
Хенри продължи да мълчи.
— Вероятно искате да им съобщите и че президент вече е полковник Наранго.
И този път Хенри не изрази мнение. Съзнаваше, че негов пръв дълг е да уведоми час по-скоро външното министерство за станалото. Кимна по посока на капитана и се отправи бавно към автомобила без шофьор.
Седна зад волана — добре, че ключовете си бяха на таблото. Включи двигателя, зави и потегли по дългия криволичещ път назад към столицата. Щеше да стигне в Сейнт Джордж вече по тъмно.
След три-четири километра се увери, че не го следят, отби, извади клетъчния телефон и набра служебния си номер.
Вдигна секретарката.
— Аз съм, Хенри.
— О, радвам се, че се обадихте — отвърна Шърли. — Днес следобед се случиха толкова много неща! Но първо нека ви кажа, че току-що се обади госпожа Дейвидсън — да съобщи, че на църковния базар вероятно ще съберат цели двеста кори, и да попита дали ви е възможно на връщане да се отбиете дотам, за да ви връчат чека. Между другото — допълни Шърли още преди Хенри да е изрекъл и дума, — всички чухме новината.
— Точно за това се обаждам — рече Хенри. — Трябва незабавно да се свържем с външното министерство.
— Вече го направих — рече секретарката.
— И какво им каза?
— Че сте заедно с президента и изпълнявате служебните си задължения, а също, че ще им се обадите веднага щом се върнете, господин върховен комисар.
— Върховен комисар ли? — ахна Хенри.
— Да, потвърдиха официално. Мислех, че ме търсите заради това. За новото назначение, де. Честито!
— Благодаря — подметна нехайно Хенри, без дори да пита къде е това назначение. — Други новини?
— Не, тук, общо взето, не е станало нищо друго. Както винаги в петък следобед, е спокойно. Всъщност, днес мога ли да си тръгна по-рано. Обещах на Сю Патерсън да намина и да й помогна с петдесетия рожден ден на мъжа й.
— Ама разбира се, защо не! — каза Хенри, като се постара да не дава воля на чувствата си. — А, да, съобщи на госпожа Дейвидсън, че ще направя всичко възможно да се отбия на базара. Двеста кори не са никак малко, ще ни влязат в работа.
— Между другото, как е президентът? — поинтересува се Шърли.
— Готви се да вземе участие в погребалната церемония. Хайде, засега дочуване.
Хенри натисна червеното копче и веднага след това набра друг номер.
— Бил, обажда се Хенри. Обмени ли парите от тримесечния превод?
— Да, преди около час. По най-изгодния курс, но да знаеш, че всеки път, когато президентът тръгне да посещава с официална делегация родното си място, кората става бетон.
Хенри се въздържа да уточни, че освен родно, това е и лобното място на президента. Каза само:
— Обърни цялата сума отново в лири стерлинги.
— Длъжен съм да те посъветвам да не го правиш — натърти банкерът. — От час курсът на кората стана още по-устойчив. При всички положения трябва да имаш разрешение от върховния комисар.
— Върховният комисар си кара годишния отпуск в Дорсет. В негово отсъствие аз нося цялата отговорност в мисията.