Антон Павлович Чехов
Тревога
Машенка Павлецкая, младичка, едва завършила института, като се върна от разходка в дома на Кушкини, гдето служеше като гувернантка, завари необикновена тревога. Портиерът Михайло, който й отвори, беше развълнуван и червен като рак.
Отгоре долиташе шум.
„Навярно госпожата е припаднала… — помисли Машенка. — Или се е скарала с мъжа си.“
В антрето и в коридора тя срещна прислужничките. Едната от тях плачеше. След това Машенка видя, че от стаята й изскочи самият господар Николай Сергеич, дребничък, още не стар човек, с подпухнало лице и много плешив. Той бе зачервен и току потръпваше… Мина край гувернантката, без да я забележи, вдигна ръце нагоре и извика:
— О, колко е ужасно това! Колко нетактично! Колко глупаво, диво! Отвратително!
Машенка влезе в стаята си и тук за пръв път в живота си трябваше да изпита с особена острота онова чувство, което така добре познават всички зависими, кротки люде, храненици на богатите и силните. В нейната стая правеха обиск. Господарката, Федося Василиевна, пълна плещеста дама, с гъсти черни вежди, гологлава, недодялана, с едва забележими мустачки и с червени ръце, която по физиономия и по обноски приличаше на проста готвачка, бе застанала до нейната маса и слагаше обратно в работната й чанта кълбета вълнена прежда, парцалчета, хартийки… Очевидно появата на гувернантката беше неочаквана за нея, защото се обърна и видя нейното побледняло и учудено лице, малко се посмути и избъбра:
— Pardon, аз… аз, без да искам, разсипах това… закачих го с ръкава…
И като каза още нещо, мадам Кушкина зашумоли с шлейфа си и излезе. Машенка огледа учудено стаята си и като не разбираше нищо и не знаеше какво да мисли, сви рамене и просто изстина от страх… Какво търсеше Федося Василиевна в нейната чанта? Ако наистина, както казваше, я закачила с ръкава и разсипала, то защо бе изскочил така зачервен и развълнуван от стаята й Николай Сергеич? Защо е малко поизвадено едното чекмедже на масата? Спестовната касичка, в която гувернантката криеше копейки и стари марки, бе отключена. Отключили са я, но не могли да я заключат, макар да са издраскали цялата заключалка. Етажерката с книгите, масата, леглото — всичко имаше пресни следи от обиск. И кошницата с бельото също. Бельото бе наредено добре, но не в оня ред, в който го остави Машенка, като излизаше от къщи. Обискът, значи, е бил сериозен, съвсем сериозен, но за какво е бил той и защо? Какво се бе случило? Машенка си спомни вълнението на портиера, суматохата, която все още продължаваше, разплаканата прислужница; нямаше ли всичко това връзка с току-що станалия у нея обиск? Дали не е забъркана в някоя страшна работа? Машенка побледня и цяла изстинала, седна на кошницата с бельото. В стаята влезе прислужницата.
— Лиза, не знаете ли защо са ме. … претърсвали? — попита я тя.
— На господарката се изгубила брошка за две хиляди… — каза Лиза.
— Да, но защо мене ще претърсват?
— Всички претърсваха, госпожице. И мене цяла ме претърсиха… Събличаха ни голи и ни претърсваха… А пък аз, госпожице, като пред бога ви се кълна… Не само че не съм й вземала брошката, ами и до тоалетката не съм се доближавала. Аз и в полицията ще кажа така.
— Да, но защо мене ще претърсват! — продължаваше да недоумява гувернантката.
— Нали ви казах, на господарката са откраднали брошка… Господарката сама с ръцете си прерови всичко. Дори портиера Михайло сама го претърси! Истински срам! Николай Сергеич само гледа и кудкудяка като кокошка. А вие, госпожице, няма защо да треперите. Нищо не намериха у вас. Щом не сте вземали брошката, няма какво да се страхувате.
— Но това е долно… оскърбително, Лиза! — каза Машенка, като се задъхваше от негодувание. — Това е подлост, низост. Какво право има тя да ме подозира и да рови нещата ми?
— Сред чужди хора живеете, госпожице — въздъхна Лиза. — Макар самата вие да сте образована, все пак сте… като слугиня… Не е то като да живееш при татко и при мама…
Машенка падна на леглото си и зарида горчиво. Никога досега над нея не бе извършвано такова насилие, никога така дълбоко не бяха я оскърбявали, както сега… Нея, благовъзпитаната, чувствителната девойка, дъщеря на учител, я подозираха в кражба, бяха я претърсвали като улична жена! Струваше й се, че по-голямо оскърбление от това не можеше да й се нанесе. И към чувството на обида се присъединяваше и един тежък страх: какво ще стане сега! В главата й загъмжаха всякакви мисли. Щом са могли да я подозират в кражба, значи, могат сега и да я арестуват, да я съблекат гола и да я претърсят, после да я преведат под стража по улиците и да я затворят в тъмна, студена килия, с мишки и мокрици, точно такава, в каквато е лежала княжна Тараканова. Кой ще се застъпи за нея? Родителите й живеят далече в провинцията; те нямат пари да дойдат при нея. В столицата тя е сама, като в пустиня, без роднини и познати. Могат да направят с нея каквото искат.