Робин беше много привързана към Илза, но молбите към новата ѝ приятелка да спре да сватосва нея и Страйк бяха искрени. Умираше от срам да не би Страйк да си помисли, че е активна съучастничка в кроежите на Илза да урежда срещи за четиримата им, които все повече заприличваха на събирания на две двойки. Страйк бе отказал последните две излизания от този тип и макар че наистина настоящото натоварване в агенцията препятстваше всякакъв социален живот, Робин хранеше неловкото подозрение, че Страйк е наясно за задкулисните мотиви на Илза. Като се връщаше назад към краткия си брачен живот, Робин оставаше напълно убедена, че никога не се е провинявала в третиране на необвързаните по начина, по който сега тя бе третирана от Илза: с весело незачитане на притесненията им и понякога доста агресивни опити за управляване на личния им живот.
Един от начините, по които Илза се опитваше да привлече Робин към темата „Страйк“, беше да ѝ разправя за Шарлот и тук вече Робин се чувстваше гузна, защото рядко прекъсваше разказите за Шарлот, макар те винаги да я оставяха с усещането, че току-що е злоупотребила с нездравословна храна – изпитваше дискомфорт и ѝ се щеше да устои на желанието за още.
Наясно беше например за един от многото ѝ ултиматуми „Или аз, или армията“, за двата ѝ опита за самоубийство („Онзи на остров Аран не беше действителен – язвително коментира Илза. – Чиста проба манипулация.“) и за десетте дни принудителен престой в психиатрична клиника. Чувала бе истории, на които Илза даваше заглавия като за евтини трилъри: „Вечерта на ножа за хляб“, „Инцидентът с черната дантелена рокля“, „Окървавената бележка“. Тя знаеше, че по мнението на Илза Шарлот е лоша, не луда, че едни от най-ожесточените скандали между Илза и мъжа ѝ Ник са били на тема „Шарлот“, „а тя адски би се израдвала, ако знаеше“, добавила бе Илза.
И ето че сега Шарлот се обаждаше в службата и искаше Страйк да се свърже с нея, а Робин отвисяваше пред „Пица Експрес“ гладна и изморена, като отново преповтаряше в ума си телефонния разговор също като език, вечно търсещ раничка в устата. След като звънеше в офиса, Шарлот очевидно не беше наясно, че Страйк е в Корнуол при неизлечимо болната си леля, което не предполагаше редовни контакти между тях. От друга страна, леко развеселеният тон на жената като че намекваше за интимност между нея и Страйк.
Мобилният телефон на Робин, поставен на съседната седалка до пликчето с бадеми, зажужа. Благодарна на това разсейване, тя го взе и видя съобщение от Страйк.
Будна ли си?
Робин написа в отговор:
Не.
Както и очакваше, телефонът веднага иззвъня.
– Не е и редно да си будна – заяви Страйк без предисловия. – Сигурно си грохнала. Колко време беше подир Рошльо, три седмици ли станаха?
– И още съм подире му.
– Какво? – възкликна недоволно Страйк. – Нима си в Глазгоу? Къде е Баркли?
– В Глазгоу. Беше готов на линия, но Рошльо не се качи на самолета. Вместо това отиде в Торки. В момента яде пица. Аз съм пред ресторанта.
– И какво дири в Торки, когато любовницата му е в Шотландия?
– Гостува на първото си семейство – отвърна Робин и ѝ се прищя да види лицето на Страйк, като му съобщеше следващата си новина. – Той е двуженец.
Известието ѝ бе посрещнато с пълно мълчание.
– Бях пред къщата в Уиндзор в шест часа – обясни Робин – и очаквах да го последвам до Станстед, да го видя благополучно да се качва в самолета и да съобщя на Баркли, че е на път, но той не отиде на летището. Изхвърча от къщата, очевидно в паника, отиде до обществен гардероб, остави си куфара в шкафче и извади нов багаж, като остана без частичната перука. И после шофира чак дотук. На клиентката ни в Уиндзор ѝ предстои да научи, че не е законно омъжена – продължи Робин. – Рошльо има съпруга в Торки от двайсет години. Говорих със съседите. Представих се, че правя проучване. Една от жените на улицата е присъствала на оригиналната сватба. Рошльо много пътувал по бизнес, така каза тя, но бил прекрасен човек. Много отдаден на синовете си. Има две момчета – додаде Робин, защото сразеното мълчание на Страйк още траеше. – Ученици са в горните класове, и двамата са му одрали кожата. Единият паднал вчера от мотора си, това всичкото го узнах от съседите, ръката му е гипсирана и целият е покрит със синини и драскотини. Рошльо очевидно е научил за инцидента и е дотичал тук, вместо да замине за Шотландия. Името му тук е Едуард Кампиън, не Джон. От проучванията ми онлайн излезе, че Джон е второто му име. Живее с първата си жена и синовете им в хубава вила с изглед към морето и голяма градина.