– Баща ти и мащехата ти не обясниха ли какво би могло да се е случило с майка ти? – попита Страйк.
– Тоест за Денис Крийд ли? – уточни Ана. – Да, но не ме запознаха с подробностите. Казаха, че би могло да е убита от Крийд. Много скоро узнах името му, съучениците ми ме осветлиха на драго сърце. Започнах да сънувам кошмари, в които я виждах обезглавена. Понякога тя идваше в стаята ми нощем. Друг път сънувах, че намирам главата ѝ в шкафчето си с играчки. Бях много гневна на баща ми и Син – продължи Ана, като извиваше пръстите си. – Гневна, че никога не са ми казали, но и започнах да се питам какво още крият, дали не са замесени някак в изчезването на майка ми, дали не са искали да я разчистят от пътя си, та да могат да се оженят. Малко излязох от релсите през този период, започнах да бягам от къщи... Един уикенд бях върната у дома от полицията. Баща ми беше не на себе си. Естествено, сега, в ретроспекция, си давам сметка, че след случилото се с майка ми да отсъствам дори няколко часа е било... Да ви кажа право, превърнах живота им в ад – изрече засрамено Ана. – Но на Син ѝ прави чест, че беше плътно до мен. Никога не се обезсърчи. По това време тя и татко вече имаха техни деца. Имам по-малки брат и сестра и се провеждаха семейни терапии, екскурзии и почивки с обединяващи дейности, организирани все от Син, тъй като баща ми със сигурност не бе настроен за такова нещо. Темата за майка ми събужда гняв и огорчение у него. Помня как ми крещеше, че не разбирам колко ужасно е да бъде принуждаван да го преживява отново, не съм ли разбирала какво му е на него...
Като бях на петнайсет, се опитах да открия Уна, приятелката, с която майка ми трябвало да се срещне във вечерта на изчезването си. Били са „момичета зайчета“ заедно – добави Ана с лека усмивка, – но аз не го знаех по онова време. Открих Уна в Улвърхамптън и тя много се развълнува, като ѝ се обадих. Проведохме няколко прекрасни разговора по телефона. Разказа ми неща, които копнеех да знам – за прекрасното чувство за хумор на майка ми, за любимия ѝ парфюм „Рив Гош“. Още на другия ден отидох и похарчих всички пари, получени за рождения ми ден, за шишенце „Рив Гош“. Разправи ми още как била пристрастена към шоколад и била фанатичен фен на Джоуни Мичъл. Майка ми изпъкна по-жива пред мен от разказите на Уна, отколкото от снимките и всичко, научено от баща ми и Син.
Само че баща ми узна за контакта ми с Уна и побесня от гняв. Накара ме да му дам телефонния ѝ номер, обади ѝ се и я упрекна, че ме насърчавала да му се противопоставям, каза ѝ, че съм неуравновесена, че ходя на психотерапия и че никак не ми трябва разни хора да ме „объркват“. Забрани ми също да се парфюмирам с „Рив Гош“. Заяви, че не можел да търпи миризмата му.
И тъй, изобщо не се срещнах с Уна. Когато се опитах отново да се свържа с нея години по-късно, не можах да я открия. Нищо чудно и да е починала.
Постъпих в университета, напуснах дома си и започнах да чета всичко, което откриех за Денис Крийд. Кошмарите се върнаха, но не се приближих ни най-малко към откриване на истината.
Водещият разследването за изчезването на майка ми детектив, инспектор, на име Бил Талбът, явно си е останал убеден, че Крийд я е отвлякъл. Талбът трябва да е покойник вече, още тогава е бил пред пенсия.
И ето че няколко години след завършване на университета ми дойде умната идея да създам уебсайт – каза Ана. – Интимната ми приятелка по онова време беше много светната с технологиите. Тя ми помогна да го направя. Бях много наивна – въздъхна тя. – Обявих коя съм и умолявах да получа информация за майка ми. Сами можете да си представите какво се случи. Завъртяха се всевъзможни теории. Екстрасенси ми заръчваха да копая, някои твърдяха, че без съмнение баща ми е в дъното на всичко, други ме обвиняваха, че не съм никаква дъщеря на Марго, а се домогвам до пари и публичност, имаше и откровено злобни коментари как майка ми най-вероятно е забегнала с любовник или по-лошо. Влязоха в контакт и няколко журналисти. Един от тях пусна ужасен материал в „Дейли Експрес“ за семейството ни: свързали се с баща ми и това беше последният гвоздей в ковчега на отношенията ни.
Те така и никога не се оправиха – съобщи мрачно Ана. – Когато му признах, че съм гей, той реши, че го правя само за да му правя напук. А през последните години и Син донякъде мина на негова страна. Все повтаря: „Дължа лоялност и на баща ти, Ана“. Та така са нещата сега – завърши Ана.