Настана кратко мълчание.
– Това е ужасно за теб – наруши го Робин.
– Така е – съгласи се Ким и отново положи длан върху коляното на Ана. – Искрено съчувствам на желанието на Ана за яснота, няма спор за това. Но дали е реалистично? – добави тя, като премести поглед от Робин към Страйк. – Ни най-малко не искам да засегна двама ви и все пак дали бихте могли след толкова време да постигнете онова, с което полицията не е успяла?
– Дали е реалистично? – повтори Страйк. – Не е.
Робин забеляза попарения вид на Ана и избилите внезапно сълзи в големите ѝ очи. Изпитваше искрено състрадание към тази по-възрастна жена и в същото време нямаше как да не почувства респект към откровеността на Страйк, която очевидно впечатли и скептичната Ким.
– Ето каква е истината – заговори Страйк и тактично спря поглед върху бележките си, докато Ана избърса очи с опакото на дланта си. – Аз мисля, че имаме прилични шансове да се сдобием със старото полицейско досие, тъй като поддържаме добри контакти с Централното управление на полицията. Можем отново да пресеем доказателствата, да се срещнем със свидетелите, доколкото това е възможно, и в общи линии да се уверим, че не е останал повторно непреобърнат камък. Но има слаба вероятност след толкова години да открием нещо повече от полицията и ще се сблъскаме с две основни препятствия. Първо, нула материални улики. Както схващам, не е открита и следа от майка ти, нали така? Нито някаква дреха, нито карта за автобус... нищо.
– Вярно е – промълви Ана.
– Второ, както току-що изтъкна, много от хората, свързани с нея или станали свидетели на движенията ѝ през онази вечер, вероятно са починали.
– Знам, така е – отвърна Ана, а една сълза се изтъркаля по носа ѝ и капна върху масичката от плексиглас. Ким обгърна с ръка раменете ѝ. – Скоро стават четиресет години от случката – изхлипа Ана, – но не мога да понеса мисълта да ида в гроба, без да знам какво е станало.
– Разбирам това – отговори Страйк, – но не искам да обещавам нещо, което вероятно няма да успея да изпълня.
– Имало ли е някакви нови следи или развитие по случая през годините? – поинтересува се Робин.
Ким отговори на въпроса. Изглеждаше малко разтърсена от цялата тази мъка, която Ана бе изложила на показ, и продължаваше да я прегръща през раменете.
– Не, доколкото знаем, нали така, Ани? Но всякаква информация от този род вероятно би отишла при Рой, бащата на Ана. А е възможно той да я е премълчал пред нас.
– Държи се, сякаш нищо от това не се е случило, това е начинът му да се справя – вметна Ана, докато бършеше сълзите си. – Преструва се, че майка ми изобщо не е съществувала, с изключение на крайно неудобния факт, че ако не беше съществувала, мен нямаше да ме има. Ако щете, вярвайте – продължи тя, – най-много от всичко ме тормози възможността тя просто да се е махнала по свое желание и никога да не се е върнала, никога да не е пожелала да разбере какво става с мен, да не ни е известила къде е. Ето с това не мога да се помиря. Баба ми по бащина линия, която никога не съм обичала, тъй като бе една от най-злите жени, които съм срещала някога, не се посвени да ми заяви как лично тя винаги е вярвала, че майка ми просто е избягала от нас. Че не ѝ харесвало да бъде съпруга и майка. Това ме нарани неописуемо, мисълта, че майка ми е могла да бъде способна да остави всички в ужаса на неизвестността за нейната съдба и никога да не се поинтересува дали дъщеря ѝ е добре... Дори ако Денис Крийд я е убил, това би било потресаващо, но би поставило край. Щях да скърбя за нея, вместо да живея с мисълта, че нея я има някъде, че живее под различно име, без изобщо да я е грижа какво е станало с нас.
Настъпи кратко мълчание, при което Страйк и Робин отпиха от кафето си, Ана подсмърчаше, а Ким стана от канапето и отиде до кухнята да вземе ролка домакинска хартия, която подаде на съпругата си.
Втора котка порода „Рагдол“ влезе в стаята. Хвърли незаинтересован поглед на четиримата, след което се изтегна на пода и се намести под слънчевите лъчи.
– Това е Лейси – осведоми ги Ким, докато Ана бършеше лицето си. – Тя никого не харесва, дори нас.
Страйк и Робин отново се засмяха учтиво.
– Е, каква е схемата? – рязко попита Ким. – Как таксувате клиентите си?
– На базата на часовете труд – отвърна Страйк. – Всеки месец получавате сметка с подробно описание на извършената работа. Мога да ви пратя справка за таксите ни по имейл – предложи той, – но предполагам, че двете ще искате да го обмислите сериозно помежду си, преди да стигнете до решение.
– Да, категорично – отвърна Ким, но докато подаваше на Страйк имейл адреса си, отново погледна загрижено към Ана, която седеше с наведена глава и на равни интервали притискаше домакинската хартия към очите си.