Пострадалият крак на Страйк възнегодува, че трябваше отново да поеме тежестта му след толкова кратко присядане, но явно нямаше какво повече да обсъждат, особено след като разплаканата Ана съвсем млъкна. С леко съжаление, че оставя платото с бисквити недокоснато, детективът стисна хладната длан на Ана.
– Благодаря все пак – промълви тя и той остана с чувството, че я е разочаровал, че тя се бе надявала да чуе от него обещание да ѝ поднесе истината, че се заклева в честта си да успее в онова, в което всички останали се бяха провалили.
Ким ги изпрати до външната врата.
– Ще ви се обадим – каза тя. – Още днес следобед. Става ли така?
– Чудесно, ще чакаме да ви чуем – отвърна Страйк.
Робин хвърли поглед назад, докато със Страйк слизаха към улицата по осветените от слънцето градински стъпала, и улови Ким да ги наблюдава със странно изражение, сякаш бе забелязала нещо неочаквано у посетителите си. Като срещна погледа на Робин, усмихна се по рефлекс и затвори тъмносинята врата.
7
Дълго пътуваха, с другарски чувства свързани,
с решимост и готовност пълни...
Когато напускаха Фолмът, настроението на Страйк вече бе весело и Робин го отдаваше главно на интереса към новия случай. Нямаше спомен някой интригуващ проблем да не бе успял да грабне вниманието му, без значение какво се случваше в личния му живот.
Отчасти беше права: интересът на Страйк безспорно бе събуден от историята на Ана, но най-вече го радваше фактът, че няма да натоварва протезата си в продължение на няколко часа и че с всяка минута дистанцията от сестра му се увеличава. Отвори прозореца до себе си, пусна познатия му морски въздух да се завърти из старата кола, запали цигара и като издуха дима встрани от Робин, я попита:
– Често ли се виждаше с Морис, докато отсъствах?
– Видях го вчера – отговори Робин. – Платих му месечните разходи.
– О, чудесно, благодаря. Мислех си да ти припомня за това. Какво мислиш за него? Според Баркли е добър в работата си, само дето твърде много дрънка в колата.
– Да – безучастно потвърди Робин, – обича да приказва.
– Хъчинс го смята за малко нещо мазник – продължи той със заобиколното си подпитване.
Забелязал бе специалния тон, който Морис бе отредил за Робин. Хъчинс бе споделил, че го е питал дали Робин има връзка с някого.
– Ами не съм общувала много с него, че да си създам мнение – отвърна Робин.
Предвид настоящия стрес върху Страйк и количеството работа, което агенцията се бореше да свърши, бе решила да не критикува най-новия им сътрудник. Имаха нужда от допълнителен човек. Морис поне го биваше в работата.
– Пат го харесва – добави тя, отчасти за да го подкачи, и развеселена, забеляза с крайчеца на окото си, че Страйк я погледна намръщено.
– Това не е кой знае каква препоръка.
– Некрасиво прозвуча.
– Нали си даваш сметка, че след една седмица ще е по-трудно да бъде уволнена. Пробният ѝ период почти изтече.
– Аз не искам да я уволняваме – каза Робин. – Според мен тя е чудесна.
– Ами добре, на твоята глава ще е, ако тя сътвори неприятности.
– Няма да е на моята глава – възрази Робин. – Не приписвай Пат на мен. Заедно решихме да я наемем. Ти си този, на когото му писна от временни секретарки...
– А ти си тази, която каза: „Няма да е зле да назначим по-традиционен тип офис мениджър“, а също: „Не бива да я отхвърляме заради възрастта ѝ...“.
– Знам какво казах и продължавам да държа на своето относно възрастта. Трябва ни служител, който се ориентира добре в ексел, който е организиран, но ти беше...
– Не исках да ме обвиниш, че поставям възрастта като ограничителен фактор.
– Ти беше този, който ѝ предложи поста – завърши Робин с решителен тон.
– Къде ли ми е бил умът – промърмори Страйк и изтръска пепел през прозореца.
Патриша Чонси беше на петдесет и шест и изглеждаше на шейсет и пет. Беше слаба жена със силно набръчкано маймунско лице и неправдоподобно гарвановочерна коса. Не изпускаше електронната цигара, докато беше в офиса, но стъпеше ли на тротоара отпред в края на работното време, мигом запалваше „Суперкинг“. Гласът ѝ бе толкова плътен и стържещ, че често я бъркаха със Страйк по телефона. Седеше на някогашното бюро на Робин във външното помещение и бе поела основния товар със служебния телефон и административните задължения сега, когато Робин изцяло се бе отдала на детективска дейност.