Страйк и Пат от самото начало влязоха във войнствени отношения, което озадачи Робин, тъй като ги харесваше и двамата. Робин беше свикнала вече с честите вкиснати настроения на Страйк и бе склонна да му прощава, особено когато подозираше, че е измъчван от болка. Пат обаче не се колебаеше да му се тросне „Няма да се гътнеш да умреш, ако кажеш веднъж „благодаря“, в случай че Страйк не изразеше достатъчна признателност, когато му предаваше съобщения, дошли по телефона. Очевидно не изпитваше почтителност, каквато някои от временните секретарки демонстрираха към вече прочутия детектив. Една от тях бе уволнена на мига, когато Страйк я хвана, че тайно го снима на клип с телефона си от външния офис. Всъщност поведението на офис мениджъра им подсказваше, че тя живее в непрестанно очакване да открива дискредитиращи обстоятелства около Страйк и бе извънредно доволна да научи, че хлътнатината на една от кантонерките е оставена от юмрука му.
От друга страна, деловодството им бе в пълен ред, сметките също, всички разписки бяха надлежно заведени, на телефона се отговаряше незабавно, съобщенията се предаваха точно, никога не им свършваха чаят и млякото, Пат нито веднъж не закъсня за работа без оглед на времето и закъсненията на метрото.
Също така бе вярно, че Пат харесваше Морис и той бе възнаграждаван с повечето от редките ѝ усмивки. Морис винаги внимаваше да пусне пред Пат синеокия си чар на пълни обороти, преди да насочи вниманието си към Робин. Пат вече бе нащрек за възможна любовна връзка между двамата си по-млади колеги.
– Той има прекрасна външност – възторгвала се бе тя пред Робин предишната седмица, след като Морис бе съобщил по телефона къде се намира, та вечно недосегаемият Баркли да може да поеме оттам следенето по най-големия им случай. – Няма как да не му го признаеш.
– Нямам какво да му признавам – отвърнала бе Робин малко сопнато.
Не ѝ стигаше, че Илза я преследваше за Страйк през почивките ѝ, ами сега и Пат я бе подхванала за Морис в работно време.
– Правилно – кимна невъзмутимо Пат. – Накарай го да си го заслужи.
– Така или иначе – заговори Страйк, като допуши цигарата и смачка угарката в тенекиената кутия, която Робин държеше в жабката за тази цел, – ти приключи случая с Рошльо. Дяволски добра работа.
– Благодаря – отвърна Робин. – Но ще има шум в медиите. Двуженството винаги е сензация.
– Да – съгласи се Страйк. – Е, за него ще е по-зле, отколкото за нас, но си струва да се опитаме да покрием участието си, стига да можем. Ще проведа разговор с уиндзорската съпруга, госпожа Кампиън. Така че ни остават – той започна да отброява с дебелите си пръсти – Рогоносеца, Пъргави крака, Пощенската картичка и Хитреца.
Беше станало навик в агенцията обектите за следене и клиентите да бъдат наричани с прякори, главно за да бъде избегнато споменаването на истинските имена на публично място или в имейли. Рогоносеца беше стар клиент на агенцията, който неотдавна бе цъфнал отново при тях, след като се бе пробвал с други частни детективи и не ги бе одобрил. На пръв поглед изглеждаше абсолютен неудачник на любовния фронт, човек, чиито партньорки, привлечени от тлъстата му банкова сметка, първоначално изглеждаха неспособни да кръшкат. С времето Страйк и Робин се убедиха как той извлича смътно емоционално или сексуално удовлетворение от това да бъде жертва на изневяра и че всъщност им се плаща да го снабдяват с улики, които не само че не го разстройваха, а му носеха удоволствие. Щом интимната приятелка бъдеше изобличена със снимков материал, той я навикваше, изгонваше и я сменяше с нова, а после се повтаряше същата схема. Този път Рогоносеца ходеше с много впечатляващ модел и за негово зле прикривано разочарование хубавицата изглеждаше напълно вярна.
Пъргави крака, чийто лишен от фантазия прякор беше измислен от Морис, беше двайсет и четири годишен танцьор, в момента в любовна връзка с трийсет и девет годишна два пъти разведена жена, забележителна главно с наркоманията си и с огромния си доверителен фонд. Баща ѝ беше наел агенцията да открият каквото могат за миналото и поведението на Пъргави крака, та да го използва пред дъщеря си и да я откъсне от него.
Пощенската картичка засега беше напълно неизвестна величина. Мъж на средна възраст и по мнение на Робин крайно непривлекателен телевизионен синоптик, беше дошъл в агенцията, след като от полицията бяха заключили, че не могат да направят нищо по повод пощенските картички, които той получаваше в местоработата си и още по-смущаващо, в дома си, доставяни на ръка в малките часове на нощта. В картичките всъщност не се съдържаше заплаха, най-често бяха банални коментари по повод избора на вратовръзка от страна на синоптика, само че подсказваха повече познания за движенията на човека и личния му живот, отколкото би трябвало да има един непознат. Използването на пощенски картички също бе необичаен избор, когато в наше време бе толкова по-просто да тормозиш някого онлайн. Анди Хъчинс, сътрудник на агенцията вече от две седмици, висеше по цяла нощ, паркирал край къщата на синоптика, но Пощенската картичка още не се беше показал.