Купиха си плик със закуски и възобновиха пътуването си. Когато отново излязоха на магистралата, Страйк изрази чувство за вина, че не може да поеме своя дял от шофирането, тъй като старият ландроувър бе твърде мъчен за него с изкуствения му крак.
– Няма значение – отвърна Робин. – Аз не възразявам да карам. На какво се смееш? – попита, като видя Страйк да се подсмихва, докато ровеше из плика им с храна.
– Английски ягоди – отвърна той.
– И кое му е смешното на това?
Той ѝ разправи за негодуванието на Дейв Полуърт, че стоките с произход от Корнуол не са отбелязвани на етикета като такива, както и за тържествуването му, че все повече местни се вписват във формулярите като корнуолци.
– Теорията за социална идентичност е много интересна – отбеляза Робин. – А също и теорията за себекатегоризация. Учих за тях в университета. Имат отражение и върху бизнеса, и върху обществото...
Тя говори въодушевено в продължение на няколко минути, преди да осъзнае, когато хвърли поглед встрани, че Страйк е заспал дълбоко. Робин реши да не се засяга, тъй като той изглеждаше посивял от умора, и просто млъкна. Известно време от него не последва никаква комуникация, освен по някое ръмжащо изхъркване, а после, в покрайнините на Суиндън внезапно се разбуди.
– О, по дяволите – изруга и избърса уста с опакото на дланта си. – Прощавай. Дълго ли спах?
– Около три часа.
– По дяволите – повтори той, а после пак: – Прощавай. – И мигом посегна за цигара. – Беше ми отредено най-неудобното канапе на света, при това децата всяка сутрин ме будеха още на разсъмване. Искаш ли нещо от плика с храна?
– Да – отвърна Робин, обърнала гръб на диетата. Имаше спешна нужда от нещо да я ободри. – Шоколад. Английски или корнуолски, все едно ми е.
– Прощавай – за трети път изрече Страйк. – Ти ми говореше за някаква социална теория.
Робин се усмихна.
– Заспа горе-долу по времето, когато ти разправях как приложих теорията за социална идентичност към детективската практика.
– И как? – опита се той да компенсира с любезност факта, че по-рано беше заспал.
На Робин ѝ беше пределно ясно, че тъкмо по тази причина задава въпроса, и отговори:
– По същество проявяваме тенденция да вместваме околните и себе си в групи, а това обикновено води до надценяване на приликите между членовете на дадена група и до подценяване на приликите между принадлежащите към нея и аутсайдерите.
– С други думи, твърдиш, че не всички корнуолци са солта на земята и не всички англичани са хвалипръцковци?
Страйк разви шоколадово десертче „Йорки“ и го постави в ръката ѝ.
– Не ми звучи достоверно, но ще изложа теорията пред Полуърт при следващата ни среща.
Като игнорира ягодите, които бяха избрани от Робин, Страйк отвори кутийка с кока-кола и я изпи, докато пушеше и гледаше как небето ставаше кърваво с приближаването им към Лондон.
– Знаеш ли, Денис Крийд още е жив – каза Страйк, загледан към дърветата, пробягващи край тях в размазани образи. – Тази сутрин четох за него онлайн.
– Къде е той? – попита Робин.
– В „Бродмур“ – отговори Страйк. – Първо е бил в „Уейкфийлд“, после в „Белмарш“, а през деветдесет и пета са го преместили в „Бродмур“.
– Каква е психиатричната диагноза?
– Противоречива. Няма съгласие между психиатрите дали е бил с всичкия си разум на процеса, или не. Има много висок коефициент на интелигентност. Накрая съдебните заседатели са решили, че е способен да отличи вършеното от него като нередно, тъй че е отишъл в затвора, не в болница. Но оттогава трябва да е развил симптоми, които оправдават медицинско лечение. На базата на много малкото прочетено – продължи Страйк – мога да разбера защо водещият разследването е помислил, че Марго Бамбъро вероятно е една от жертвите на Крийд. Твърди се, че е видян малък ван да се движи с опасно висока скорост в района приблизително по времето, когато тя трябва да е вървяла към „Трима крале“. Крийд е използвал ван при някои от другите известни похищения – поясни Страйк в отговор на въпросителния поглед на Робин.
Лампите по протежение на магистралата бяха включени, преди Робин, вече дояла своето „Йорки“, да цитира:
– „Тя лежи в свято място.“
Страйк, който още пушеше цигарата си, изсумтя.
– Типичните щуротии на медиумите.
– Така ли мислиш?
– Да, точно така мисля – каза Страйк. – Адски удобно е душите от отвъдното да комуникират с откъслечни подсказки като в кръстословиците. Я стига.