Страйк се бе явявал като свидетел само в по-значими съдебни дела, издокаран с гъста брада, която удобно бързо порастваше при необходимост, а снимката, предпочитана от медиите, бе една стара, на която той беше с униформа. И все пак му се налагаше да води непрестанна битка, за да остане встрани от общественото внимание, както изискваше спецификата на професията му, а да бъде преследван от репортери за коментари му причиняваше крайно нежелано неудобство. Бурята от публичност се проточи, когато двете госпожи Рошльо се обединиха в агресивен съюз срещу прогонения си съпруг. Показаха неочаквана страст да се рекламират и не само дадоха съвместно интервю пред женско списание, но се и появиха заедно в няколко дневни телевизионни предавания, за да споделят жестокия шок от измамата, продължила тъй дълго време, новооткритото си приятелство и намерението си да накарат Рошльо да окайва дните, в които е срещнал двете им. Отправиха и слабо завоалирано предупреждение към бременната любовница в Глазгоу (която, смайващо, изглеждаше склонна да подкрепи Рошльо) да не си въобразява, че ще остане и пукната пара за нея, щом веднъж двете му съпруги приключеха с него.
Септември напредваше, хладен и безпорядъчен. Страйк се обади на Луси да се извини, че е бил груб към синовете ѝ, но тя запази студенината си и след извинението, несъмнено защото той бе изразил съжаление само задето е изказал гласно мнението си, а не го бе оттеглил. Страйк бе облекчен да научи, че момчетата имаха планирани спортни мероприятия за уикендите сега, след като отново бяха тръгнали на училище, което означаваше, че няма да се наложи да спи на канапето при следващото си посещение в Сейнт Моус и ще може да се посвети на Тед и Джоун без напрягащото командаджийско присъствие на Луси.
Макар да упорстваше да му готви както винаги, леля му вече видимо бе омаломощена от химиотерапията. Болезнено бе да я наблюдава как се тътри из кухнята, но тя не склоняваше да седне дори когато Тед я умоляваше. В събота вечерта чичо му не издържа, след като Джоун си легна, и плака на рамото на Страйк. Някога Тед бе непоклатим и неуязвим бастион на сила за племенника си и Страйк, който обикновено можеше да спи при всякакви условия, лежа буден до след два часа през нощта, взрян в тъмнината, която тук бе далеч по-непрогледна, отколкото в Лондон. Питаше се дали е редно да остане по-дълго и презря себе си за решението, че правилната постъпка е да се върне в Лондон.
Истината бе, че при сегашната натовареност на агенцията се чувстваше гузен да прехвърля задължения на Робин и външните сътрудници, като прекарва дълъг уикенд в Корнуол. В добавка към петте незавършени случая двамата с Робин жонглираха с нарастващите изисквания по отношение на управлението, съпътстващи увеличената работна сила, и преговаряха за продължаване с една година на договора им за наем с предприемача, купил сградата им. Опитваха се също, засега безуспешно, да убедят някой от контактите на агенцията в полицията да издири и да им даде датиращото отпреди повече от четиресет години досие за изчезването на Марго Бамбъро. Морис беше работил в Централно управление на полицията, както и Анди Хъчинс, най-отдавнашният им външен сътрудник – тих и лъчезарен човек, чиято множествена склероза, за щастие, бе в ремисия. Двамата също се бяха помъчили да изкопчат услуга от бивши колеги, но засега отговорите на заявките на агенцията се движеха в границите от „сигурно мишките са го изяли вече“ до „чупката, Страйк, зает съм“.
В един дъждовен следобед, докато Страйк следеше Хитреца в Сити, като се мъчеше да не куца и наум ругаеше втория продавач на чадъри, изпречил се насреща му на тротоара, мобилният му телефон иззвъня. Очакваше да му бъде сервиран нов проблем за разрешаване и бе сварен неподготвен, когато човекът насреща каза:
– Здравей, Страйк, обажда се Джордж Лейборн. Чух, че отново ще подхващаш случая „Бамбъро“.
Страйк беше срещал инспектор Лейборн само веднъж преди и макар че в този случай двамата с Робин бяха оказали съществена помощ на полицията, не бе сметнал познанството им за достатъчно близко, та да моли Лейборн за помощ относно досието на Бамбъро.
– Здравей, Джордж. Да, правилно си чул – отвърна Страйк, като гледаше как Хитреца влезе във винен бар.
– Мога да се срещна с теб утре вечер, ако искаш. В шест в „Перата“ добре ли е? – попита Лейборн.
Така че Страйк помоли Баркли да си разменят задачите и на следващата вечер се отправи към пъба близо до Скотланд Ярд, където завари Лейборн вече на бара да го чака. Шкембестият, прошарен и на средна възраст Лейборн взе бири „Лъндън Прайд“ за двама им и се преместиха на маса в ъгъла.