– Баща ми работеше по случая „Бамбъро“ под ръководството на Бил Талбът – каза Лейборн на Страйк. – Разправи ми всичко за него. Какво имаш дотук?
– Нищо. Изчетох старите материали в пресата и се опитвам да открия хора, работили в медицинската служба по времето, когато тя е изчезнала. Няма кой знае какво друго да правя, докато не видя полицейското досие, но засега никой не може да ми помогне в това отношение.
Лейборн, който при единствената им предишна среща бе демонстрирал пристрастие към цветисти нецензурни фрази, тази вечер изглеждаше странно кротък.
– Това разследване е истинска бъркотия – каза тихо той. – Някой каза ли ти вече за Талбът?
– Слушам те.
– Превъртя му бурмата – заяви Лейборн. – Получи истински нервен срив. Още преди да се заеме със случая, се държал особено, но нали знаеш, през седемдесетте грижата за психическото здраве на служителите не беше приоритет в полицията, смяташе се, че е само за лигльовци. Но имай предвид, че е бил добър полицай. Двама младши служители обърнали внимание на необичайното му поведение, но им било казано да си гледат работата.
Оглавил случая „Бамбъро“ шест месеца преди жена му да повика линейка посред нощ и го прибрали за принудително лечение. Получи пенсия, но беше вече късно да подхване отново случая. Почина преди цели десет години, но чух как никога не преживял мъката си, че е провалил разследването. Щом се съвзе, беше засрамен от предишния си подход.
– И какъв беше той?
– Твърде много се осланял на интуицията си, не тълкувал уликите както трябва, нямал интерес да говори със свидетели, чиито показания не пасвали на теорията му...
– А тя е била, че Марго е похитена от Крийд, нали?
– Именно – отвърна Лейборн. – Макар че по онова време Крийд още е бил наричан Касапина от Есекс, защото изхвърлил първите си два трупа в Епинг Форест и Чигуел. – Лейборн отпи дълга глътка от бирата си. – Повечето от тялото на Джаки Ейлет намериха в контейнер за промишлен боклук. Той е животно. Истинско животно.
– Кой пое случая след Талбът?
– Един, на име Лоусън, Кен Лоусън – отговори Лейборн, – но той изгуби шест месеца, следите изстинаха, а и бе наследил пълна бъркотия. Към всичко това може да се прибави, че Марго Бамбъро не бе имала никакъв късмет да изчезне тъкмо по това време – продължи Лейборн. – Знаеш ли кой изчезна месец по-късно?
– Кой?
– Лорд Лукан – отвърна Лейборн. – Опитай се да държиш на първите страници изчезнала общопрактикуваща лекарка, когато детегледачката на пер на короната е пребита до смърт, а той самият е избягал. А вече бяха разпространили снимките ѝ на зайче. Знаеше ли, че Бамбъро е била момиче зайче?
– Да – кимна Страйк.
– Така се издържала, докато учела медицина – поясни Лейборн. – Но според моя старец семейството не било доволно, че този факт е изнесен. Нацупили се, макар че тъкмо тези снимки привлекли повече интерес към случая. Но такива са житейските нрави.
– Според баща ти какво ѝ се е случило? – попита Страйк.
– Честно казано – подхвана Лейборн, – той беше на мнение, че Талбът вероятно е прав, че Крийд я е отвлякъл. Нямаше признаци тя да се е канила да изчезне. Паспортът ѝ си беше в къщата, нямаше стегнат куфар, нито липсващи дрехи. Имаше стабилна работа, никакви финансови проблеми, малко дете.
– Трудно е да повлечеш насила здрава и в добра форма двайсет и девет годишна жена насред оживена улица, без някой да забележи – коментира Страйк.
– Вярно е – съгласи се Лейборн. – Крийд обикновено ги е отвличал, когато са били пияни. Но пък, от друга страна, била е тъмна и дъждовна вечер. Този номер той вече го е пробвал преди. А и го е бивало да приспива подозрението на жените и да предизвиква съчувствие у тях. Две от тях доброволно са влезли в дома му.
– Имало е ван като този на Крийд, който се е движел с висока скорост в района, нали?
– Да – потвърди Лейборн. – И според думите на татко той така и не е бил проверен както трябва. Талбът не е искал да научи, че просто е бил някой, дето е бързал за вечерята си у дома. Не са изпълнени рутинните за такъв случай действия. Така например чух, че наоколо се е навъртало старо гадже на Бамбъро. Не казвам, че гаджето я е убило, но от татко знам, че през половината от разпита Талбът се опитвал да узнае къде е бил въпросният мъж във вечерта на нападението срещу Хелън Уордроп.
– Коя?
– Проститутка. Крийд се опитал да я похити през седемдесет и трета. Имал е и неуспехи, ако не знаеш. Пеги Хискет успяла да му се измъкне и дала негово описание на полицията през седемдесет и първа, но то не помогнало много. Казала, че бил тъмнокос и много набит, защото тогава носел перука и твърде обемно женско палто. Накрая го хванали благодарение на Мелъди Боуър. Тя е певица в нощен клуб, прилича на Даяна Рос. Крийд я заприказвал на автобусна спирка, предложил да я закара и когато тя отказала, се опитал да я натика във вана си. Успяла да избяга и дала на полицията вече свястно описание. Казала им, че къщата му била до Парадайс Парк. Към края станал небрежен. Арогантността му е видяла сметката.