Колкото и болна да бе лелята на Страйк, колкото и голямо удоволствие да ѝ доставяше гостуването на племенника ѝ, останал цяла седмица, и въпреки заминаването му на следващия ден, Джоун буквално го бе изтикала от къщи, за да отпразнува рождения ден на Малкия Дейв тази вечер. Тя отдаваше голямо значение на старите връзки и бе възхитена, че Страйк и Дейв Полуърт още бяха приятели след толкова години. Джоун броеше факта на тяхната дружба като доказателство, че е била права да го прати на училище, напук на прищевките на шантавата му майка, доказателство, че Корнуол е истинският дом на Страйк, без значение, че междувременно бе обиколил света, а сега се бе установил в Лондон.
Полуърт отпи юнашка глътка от четвъртата си бира и отсече с остър поглед през рамо към тъмнокосата жена и русата ѝ приятелка:
– Шибани туристки.
– И закъде щеше да си с твоя парк без туристите? – изтъкна Страйк.
– Хайде, моля ти се, имаме си достатъчно местни посетители.
Полуърт неотдавна бе напуснал ръководния си пост в инженерна фирма в Бристол, за да работи като главен градинар в голям обществен парк недалече от брега. Имаше лиценз за водолаз, беше опитен сърфист, участник в турнирите „Айрънмен“, изобщо беше страстно отдаден на всякакви спортни дейности още от дете, а годините и канцеларската работа ни най-малко не го бяха укротили.
– Значи, не съжаляваш за решението си? – попита Страйк.
– Никак дори – разпалено отвърна Полуърт. – Имах нужда отново да си изцапам ръцете, да бъда на открито. Догодина ставам на четиресет. Моментът беше сега или никога.
Полуърт беше кандидатствал за новата работа, без да предупреди жена си какво е намислил. След като му предложиха поста, напусна фирмата и си отиде у дома да постави семейството си пред свършен факт.
– Пени се примири вече, нали? – попита Страйк.
– Все така ми казва веднъж седмично как искала развод – подхвърли с безразличие Полуърт. – Но беше по-добре да я изправя пред свършен факт, отколкото да се разправяме по въпроса още пет години. Всичко се подреди чудесно. На децата им харесва новото училище, от компанията на Пени ѝ позволиха прехвърляне в офиса в Големия град. – С което Полуърт имаше предвид Труро, не Лондон. – Щастлива е, само дето не иска да си признае.
Тайничко Страйк се съмняваше в истинността на това твърдение. Незачитането на неудобните факти при Полуърт вървеше ръка за ръка със страстта му към риска и романтичните каузи. Само че Страйк си имаше достатъчно свои проблеми, та да се тревожи за тези на Полуърт, така че вдигна пълната си халба и изрече с надежда да отклони мислите на приятеля си от политиката:
– За много години, друже.
– Наздраве – посрещна тоста му Полуърт. – Е, какво ще кажеш за шансовете на „Арсенал“? Ще се класират ли?
Страйк вдигна рамене, защото се боеше, че обсъждането на възможността любимият му лондонски футболен отбор да си осигури място в Шампионската лига отново щеше да ги върне на темата за неговата липса на лоялност към Корнуол.
– Как е любовният живот? – пробва се Полуърт в различна посока.
– Несъществуващ.
Полуърт се ухили.
– Джоуни е уверена, че накрая ще се хванеш с бизнес партньорката си. Онова момиче Робин.
– Сериозно ли? – промърмори Страйк.
– Каза ми го по-миналия уикенд, като отидох у тях да ѝ оправя сателитния приемник.
– Не ми казаха, че си го направил. Много мило от твоя страна, благодаря.
Ако се опитваше да разсее приятеля си, не постигна успех.
– И двамата всъщност. И тя, и Тед – заяви Полуърт. – Убедени са, че Робин е жената за теб.
След като Страйк не отговори, Полуърт го притисна.
– Значи, нищо не се случва, а?
– Нищо – отвърна Страйк.
– Е, как така? – намръщи се отново Полуърт. Както и преди малко по повод шотландската независимост, Страйк не пожела да се обвърже с желания насреща отговор. – Хубавица е. Видях я във вестника. Е, може да не е чак от ранга на Милейди Откачалка – призна Полуърт. Отдавна беше накичил с този прякор бившата годеница на Страйк. – Но пък, от друга страна, не е и луда за връзване, нали така, Диди?
Страйк се разсмя.
– И Луси я харесва – продължи Полуърт. – Твърди, че ще си подхождате идеално.
– Кога си приказвал с Луси за моя любовен живот? – осведоми се Страйк, вече поразколебан в категоричността си.