1976 г.
25 януари: прави опит да похити певицата в нощен бар Мелъди Боуър на 26 години.
31 януари: хазайката Вай Купър разпознава Крийд по описание и фоторобот.
февруари: Крийд е арестуван.
Страйк обърна страницата и набързо изчете увода, в който бе включено единственото интервю, дадено някога от Агнес Уейт, майката на Крийд.
... Като начало тя ме уведоми, че датата, записана на свидетелството за раждане на Крийд, е невярна.
– Там пише, че е роден на 20 декември, нали? – попита ме. – Не е така. Беше в нощта на 19 ноември. Той излъга, като регистрираше раждането, защото бяхме пропуснали срока да го направим.
„Той“ е Уилям Одри, пастрокът на Агнес, известен в околността с невъздържания си гневлив нрав...
– Взе бебето от ръцете ми в мига, в който го родих, и заяви, че ще го убие. Щял да го удави във външния клозет. Умолявах го да не го прави, да остави бебето живо. До този миг не бях знаела дали го искам живо, или мъртво, но като ги зърнеш веднъж, като ги прегърнеш... А Денис беше силен, личеше си, че има желание за живот. Заплахите продължаваха седмици наред, Одри все се заканваше, че ще го убие. Но дотогава съседите вече бяха чули бебето да плаче, а сигурно бяха чули и какво му крои Одри. Той знаеше, че няма как да го прикрие, беше отлагал твърде дълго. Така че регистрира раждането му, но излъга за датата, та никой да не пита защо се е забавил толкова. А нямаше и кой да каже, че се е случило по-рано, нямаше кой да брои. Не ми доведоха нито акушерка, нито сестра, никого...
Крийд често ми пишеше по-изчерпателни отговори, каквито времето не ни позволяваше при интервютата лице в лице. Месеци по-късно ми изпрати следното относно собствените си подозрения за неговия баща:
„Видях в огледалото как уж дядо ми, пастрокът на майка ми, ме наблюдава. Приликата помежду ни се засилваше, докато растях. Имах същите очи, същата форма на ушите, жълтеникавия му тен, дългата му шия. Той беше по-едър от мен, по-мъжествен на вид и струва ми се, силната му неприязън към мен се дължеше отчасти на това, че вижда собствените си черти в един по-слаб и женствен вариант. А той презираше уязвимостта...“
– Да, разбира се, Денис беше негов син – каза ми Агнес. Той [Одри] все ме зяпаше, като бях на тринайсет. Никога не ми се позволяваше да излизам, никога не съм имала приятел. Когато майка ми разбра, че съм бременна, Одри ѝ каза, че съм се измъквала тайно да се срещам с някого. Какво друго да каже? И мама му повярва. Или поне така се престори.
Агнес избягала от пренаселения дом на втория си баща малко преди Денис да навърши две години, когато била на шестнайсет и половина.
– Исках да взема Денис със себе си, но тръгнах посред нощ, а не можех да си позволя да вдигам шум. Нямаше къде да ида, нямах нито работа, нито пари. Само приятел, който обеща да се грижи за мен. Така че тръгнах.
Щяла да види първородното си дете само още два пъти. Когато научила, че Уилям Одри излежава девет месеца в затвора за побой, върнала се в къщата на майка си с надеждата да измъкне Денис и да го отведе със себе си.
– Щях да кажа на Бърт [първия ѝ съпруг], че е мой племенник, защото Бърт не знаеше нищо за цялата бъркотия. Но Денис изобщо не ме помнеше. Не щеше да се пусне от майка ми, нито да говори с мен и мама ми каза, че вече било твърде късно, че не е трябвало да го оставям, щом съм го искала толкова много. Така че си заминах без него.
Последния път, когато Агнес видяла сина си в плът и кръв, било, като отишла до началното му училище и го извикала през оградата да говори с нея. Макар и да е бил само на пет тогава, във второто си интервю Крийд твърди, че помни тази последна среща.
– Беше слаба и дребна, грозновата жена, облечена като уличница – каза ми. – Не изглеждаше като майките на другите момчета. Личеше, че не е почтена и уважавана особа. Не исках другите деца да ме видят, че говоря с нея. Тя ми каза, че ми е майка, а аз ѝ отвърнах, че не е истина, но знаех, че е. Избягах от нея.
– Той не искаше да има нищо общо с мен – каза Агнес. – И след този случай аз се отказах. Нямаше да ида в къщата, при положение че Одри беше там. Поне Денис ходеше на училище и изглеждаше чист... Често съм се питала как живее – каза Агнес. – И няма как иначе. Децата излизат от тялото ти. Мъжете не разбират какво означава това. Да, мислех го, но се преместихме на север, когато Бърт получи работа в Пощите. Повече не се върнах в Лондон, нито дори когато мама почина, защото Одри беше разтръбил наоколо, че появя ли се, ще ме очисти.
Когато казах на Агнес, че съм видял Денис само седмица преди да ида да я посетя в Ромфорд, тя прояви любопитство само по един въпрос.