Убеден, че Бамбъро е паднала жертва на серийния убиец, сега известен като Касапина от Есекс, Талбът...
Мобилният телефон на Страйк иззвъня. Като се опитваше да не изпусне от поглед мястото, до което бе стигнал на страницата, той вдигна, без да погледне името на обаждащия се.
– Страйк.
– Здравей, Блуи – прозвуча мек женски глас.
Страйк остави книгата на леглото със страниците надолу. Настана пауза, в която той чуваше дишането на Шарлот.
– Какво искаш?
– Да говоря с теб – отвърна тя.
– За какво?
– Не знам – рече с лек смях. – Ти избери.
На Страйк му беше познато това ѝ настроение. Беше преполовила бутилка вино или беше обърнала две уискита. Имаше един момент на опиянение – не дори на опиянение, а на предизвикано от алкохол смекчаване, – в който наяве излизаше умиляваща и забавна Шарлот, все още не войнствена, нито сълзлива. Веднъж, към края на връзката им, когато собствената му вродена честност го бе принудила да се изправи пред фактите и да не избягва мъчни въпроси, се бе запитал доколко реалистично бе да желае съпруга, дето вечно ще е леко пияна.
– Ти не ми позвъни – отбеляза Шарлот. – Оставих съобщение на твоята Робин. Тя не ти ли го предаде?
– Да, предаде ми го.
– Но ти не се обади.
– Какво искаш, Шарлот?
Здравомислещата част на мозъка му нареждаше да приключи разговора, но той продължи да държи телефона до ухото си, заслушан и чакащ. Тя му бе действала дълго време като опиат: като опиат или болест.
– Интересно – унесено избъбри Шарлот. – Бих предположила, че тя ще реши да не ти предава съобщението.
Той не каза нищо.
– Вие двамата заедно ли сте вече? Тя е доста хубавка. И винаги е там. На повикване. Толкова удобно...
– Защо се обаждаш?
– Казах ти, искам да говоря с теб. Знаеш ли какъв ден е днес? Първият рожден ден на близнаците. Цялата фамилия Рос цъфна, за да ахка и охка около тях. Това е първият миг за целия ден, в който оставам сама.
Той знаеше, естествено, че тя е родила близнаци. Появи се обява в „Таймс“, защото тя бе омъжена в аристократично семейство, което винаги известяваше раждания, бракове и смърт в рубриките му, макар че всъщност Страйк не беше прочел новината там. Илза му я съобщи и Страйк мигом си припомни думите, които Шарлот му каза на масата в ресторанта, след като го изигра да я придружи там преди повече от година.
Единственото, което ме крепи през цялата тази бременност, е мисълта, че щом ги родя, мога да се махна.
Само че бебетата се бяха родили преждевременно и Шарлот не ги беше изоставила.
Децата излизат от тялото ти. Мъжете не го разбират това.
През последната година бе имало две предишни пиянски обаждания до Страйк като това, и двете направени късно вечерта. Той прекъсна първото само след секунди, защото Робин се бе опитвала да се свърже с него. При второто Шарлот затвори рязко след няколко минути.
– Никой не очакваше да оживеят, знаеш ли това? – каза Шарлот сега. – Истинско чудо е – прошепна тя.
– Рожденият ден на децата ти е, не бива да те задържам – каза Страйк. – Лека нощ, Шарлот...
– Не затваряй – изрече тя внезапно с настойчив тон. – Моля те, недей.
Затвори, нареди гласът в главата му. Не го направи.
– Те спят дълбоко. Не знаят, че имат рожден ден, цялата олелия е една смешка. Да се чества годишнина от онзи ужасен кошмар... Беше отвратително, срязаха ме...
– Трябва да затварям – прекъсна я той. – Зает съм.
– Моля те – почти изплака тя. – Блуи, толкова съм нещастна, нямаш представа. Направо съм окаяна...
– Ти си омъжена жена, майка на две деца – отсече рязко той, – а аз не съм леля, на която да си изплакваш мъките. Има анонимни служби, където можеш да позвъниш при нужда. Лека нощ, Шарлот.
И той прекъсна разговора.
Дъждът се беше усилил. Барабанеше по тъмните му прозорци. Лицето на Денис Крийд бе обърнато наопаки на оставената настрани книга. Ефектът бе потресаващ – очите на снимката изглеждаха като живи.
Страйк отвори книгата и продължи да чете.
9
Добри ми рицарю, дари ме с твоето приятелство,
след като подвизи извърших в твое име