Той се разплака като бебе и ме помоли за един от моите седативи. Сам ме накара да го просна в несвяст, представяте ли си? Дадох му успокоителни. Оставих го сгушен и заспал на леглото на Самхайн.
Много ми беше трудно да я натикам сама в онзи голям сандък. Наложи се да извадя всички боклуци, които държаха там. Щом я напъхах вътре, отидох да проверя и тримата. Уверих се, че дихателните им пътища не са запушени. После изтичах навън до телефонната кабина. Звъннах на Айрийн да я попитам остава ли уговорката за кино. Тя отвърна, че не, и аз си казах: слава богу.
Върнах се вътре. Останах там почти до полунощ. Трябваше да смесвам бетона малко по малко, в кофа. Марго беше изпълнила повечето от пространството, но ми отне много време да насипя бетона наоколо ѝ. После затворих капака. Той прилепна към бетона. Не можах да го вдигна отново, тъй че останах удовлетворена.
Когато всички се събудиха, казах на Гуилерм, че съм се погрижила за проблема. Обясних му тихо, че капакът на онзи сандък е залепнал и трябва да намери друго място за играчките на Самхайн.
Той се сети, естествено. Направи се, че не разбира, но му стана ясно. После ходех там три пъти седмично. При едно отиване видях, че е изрисувал онези символи на стената, сякаш беше някакъв езически храм.
Продължих да се притеснявам седмици по-късно, месеци по-късно. Знаех как той разправя на хората, че я е убил. За щастие, всички го имаха за местния побъркан. Но към края взе да става лошо. Той трябваше да си иде. Още не мога да повярвам, че чаках цяла година, за да се отърва от него.
– И горе-долу по времето, когато си го убила, си се обадила по телефона на Синтия Фипс и си се престорила на Марго, нали? За да подадеш на полицията нова следа и да ги разсееш от Гуилерм, в случай че някой го е приемал сериозно.
– Да, точно така – промърмори Джанис, като продължаваше да върти старата халка.
– И си продължила да посещаваш Дебора и Самхайн като Клеър Спенсър?
– Ами да, налагаше се. Имаха нужда от наглеждане. Последното, което ми трябваше, беше социални работници да се разтършуват там.
– А Дебора и Самхайн никога ли не осъзнаха, че Клеър е същата жена като Джанис, медицинската сестра?
– Хора с Чуплива Х хромозома не разпознават лесно лица – поясни Джанис. – Промених си цвета на косата и вече слагах очила. Сторих много, за да ги поддържам в добро здраве. Витамин Д за Дебора, тъй като тя никога не излиза навън. Тя е по-млада от мен... Мислех си, че като нищо ще съм умряла вече, преди някой да открие трупа. Колкото повече време минаваше, ставаше по-малко вероятно някой да узнае някога какво съм направила с него.
– Ами Даутуейт?
– Той духна – отвърна Джанис и усмивката ѝ помръкна. – Това за малко не ми разби сърцето. Налагаше ми се да излизам с Айрийн и да попълвам четворката с Еди и Лари, като се правех на щастлива с Лари, когато любовта на живота ми изчезна без следа. Разпитвах всички къде е отишъл Стив, но никой не знаеше.
– А защо тогава Джули Уилкс е на стената ти? – попита Страйк.
– Коя? – попита Джанис още в унеса на самосъжалението си.
– Екскурзоводката от Клактън он Сий – уточни Страйк и посочи към младата блондинка с накъдрена коса, поставена в рамка на стената на Джанис.
– О... ами... – Джанис въздъхна. – Срещнах познат, чийто познат бе срещнал Стив в курортното селище „Бътлинс“ няколко години по-късно. Много се развълнувах. Лари вече ми бе омръзнал донемайкъде. Много исках да видя Стив отново. Умирам си за мъж, дето го бива да ме разсмее – повтори жената, планирала убийството на цяло семейство единствено заради удоволствието да ги гледа как умират. – Знаех, че има нещо между нас, знаех, че можехме да бъдем двойка. Така че резервирах почивка за мен и Лари в „Бътлинс“. Кев не пожела да дойде и това ме устройваше. Накъдрих си косата и минах на диета. Нямах търпение да стигнем там. Човек се самонавива и си фантазира какво ли не, нали?
– Отидохме на клубната вечер и ето ти го него там – промълви тихо Джанис. – О, беше прекрасен. Изпълни „Серенада за Лонгфелоу“. Всички момичета полудяха по него, когато свърши да пее. А Лари до мен се наливаше с алкохол. След като Лари си легна в бунгалото, аз отново излязох. Не можах да го намеря. Отне ми три дни да успея да разменя няколко думи с него. „Стив, това съм аз – казах му, – Джанис, твоята съседка. Медицинската сестра!“
Бавно лицето ѝ се наля с червенина и стана по-алено, отколкото през цялото интервю. Чак очите ѝ се насълзиха.