– А той само подхвърли: „О, да. Как си, Джанис?“, и се отдалечи. После го видях – добави Джанис и брадичката ѝ се разтрепери – да целува онова момиче, онази Джули, и да поглежда назад към мен, сякаш ми правеше демонстрация.
А, не, казах си. След всичко, което бях сторила за Стив... Не.
Направих го в предпоследната нощ на престоя ни. Лари хъркаше гръмко, както обикновено. Дори не забеляза, че не съм в леглото.
След работа всички се събираха в бунгалото на Стив, бях го научила вече, защото ги следях. Тя излезе сама. Пийнала. В два през нощта. Не беше трудно. Не се мяркаше никой наоколо. Тогава нямаше камери като в наши дни. Блъснах я, скочих след нея и я задържах под водата. Тази беше единствената, дето я ликвидирах без медикаменти, но бях много ядосана, нали разбирате...
Излязох от басейна, избърсах се, изтрих стъпките, но беше топла вечер, та на сутринта нищо не се виждаше.
На следващия ден го срещнах и му казах: „Голяма трагедия е това с момичето, Стив. Изглеждаш ужасно. Искаш ли да ти взема нещо за пиене?“. Той пребледня като платно, но си казах: ти ме използва, Стив, а после ме заряза.
Някъде в далечината прозвуча полицейска сирена и като си погледна часовника, Страйк прецени, че идваха насам, на „Найтингейл Гроув“.
– Ти се възползваше от съчувствието и добротата ми, ядеше сготвената от мен храна – продължаваше да говори Джанис на въображаемия Стив Даутуейт. – Бях готова дори детето си да убия заради теб. А ти хукна подир други жени. Не. Действията си носят последствия – заяви Джанис все така с пламнали бузи. – Мъжете трябва да го научат и да поемат отговорност. И жените също – добави тя, а сирената вече звучеше по-силно. – Е, ще го видя отново в съда, нали? Всъщност, сега като си мисля за това, очаквам го с нетърпение – сподели Джанис. – Никак не е забавно да живея тук сама. Интересно ще ми е да видя физиономията на Айрийн. Ще ме има по всички вестници, нали? И може би, когато някои мъже прочетат защо съм го направила, ще станат по-предпазливи с кого си играят. Полезен урок за всички от мъжки пол, ако питате мен. Действията – повтори натъртено Джанис Бийти, когато полицейската кола спря пред външната ѝ врата, а тя изправи рамене, готова да посрещне съдбата си – си носят последствия.
Седма част
И ето че дойде октомври, изпълнен с ведра радост...
72
... за нищо на света от работата си не биха се
откъснали...
Успехът, както Корморан Страйк отдавна бе научил, беше нещо много по-сложно, отколкото го мислеха повечето хора.
Не за пръв път медиите насочваха фокуса си към детективската агенция и докато възторжените отзиви без съмнение ласкаеха самочувствието и представляваха добра реклама за бизнеса, както винаги носеха със себе си и затруднения пред съдружниците да поддържат темпото на работата си. Робин, чийто домашен адрес бързо бе разкрит от представителите на пресата, потърси убежище в дома на Ванеса Екуензи и с помощта на няколко различни перуки и умело положен грим успяваше да посвърши някаква работа, та да не се налага на Баркли и Хъчинс да поемат всичко сами. Страйк от своя страна отново прибегна до стаята за гости на Ник и Илза, където си пусна брада и не се показваше много навън, а ръководеше служителите на агенцията по телефона. Пат Чонси остана сама на Денмарк Стрийт да се грижи за административните дела, като надлежно отваряше офиса сутрин и го затваряше вечер.
Изригналата публичност след двете сензационни открития: едното на женско тяло, скрито в бетон в тих апартамент в Клъркънуел, а другото – скелет на тийнейджърка, заровен под боклуци в кладенец в Ислингтън, – не показваше изгледи да стихне скоро. Имаше твърде много вълнуващи аспекти в тази история: положителната идентификация на костите на Марго Бамбъро и Луиз Тъкър, коментарите от двете опечалени семейства, които не знаеха кое надделява у тях, облекчението или скръбта, профилите на двама много различни убийци и то се знае, частните детективи, прославяни като несъмнено най-талантливите в столицата.
Колкото и да бяха хвалени, Страйк ни най-малко не беше доволен как пресата нападаше Грегъри Талбът („Как бихте отговорили на хората, които твърдят, че ръцете на баща ви са окървавени?“) и Динеш Гупта („Съжалявате ли, че дадохте такива блестящи отзиви за Джанис Бийти, докторе?“), нито пък да види двамата Аторн извеждани от истински социални работници от апартамента им, уплашени, дезориентирани и неразбиращи. Карл Оукдън имаше кратка поява в „Дейли Мейл“, където се опита да се представи като експерт по темите „Страйк“ и „Марго Бамбъро“, но тъй като статията започваше с думите: „Осъжданият за измама Карл Брайс, син на Дороти, някогашната секретарка на медицинската служба...“, надали бе изненадващо, че Оукдън много скоро отново потъна в сенките. Бащата на Страйк, от друга страна, на драго сърце гледаше да свързва името си с това на Страйк, като пусна изявление през рекламната си агенция колко е горд с най-големия си син. Като кипеше вътрешно, Страйк отклони всякакви запитвания за коментар.