На Денис Крийд, тъй дълго къпал се в светлината на прожекторите във всяка новина, свързана с него, този път бе отредено мястото на бележка под линия. Джанис Бийти напълно го бе засенчила, и то не само с броя на предполагаемите ѝ жертви, а и с това, че десетилетия по-дълго бе останала напълно неразкрита. Към медиите изтекоха снимки от дневната ѝ на „Найтингейл Гроув“, сред които се открояваха поставените в рамки фотографии на жертвите по стените, на папката с некролози, държана в шкафа за порцеланови съдове, и на спринцовката, ролката целофан и сешоара, намерени от Страйк зад канапето. Запасите от лекарства и отрови в кухнята ѝ бяха изнесени от полицейски експерти, а розовобузата и среброкоса бивша медицинска сестра, получила прозвището Бабата отровителка, примигваше невъзмутимо към новинарските камери, докато бе отвеждана в съда и поставена под арест.
Междувременно Страйк не можеше да отвори вестник или да пусне телевизор, без да види Брайън Тъкър, даващ интервюта на всеки пожелал да говори с него. С дрезгавия си глас той плачеше, ликуваше, хвалеше Страйк и Робин, твърдеше пред света, че двамата заслужават рицарско звание („Или онази титла за жените, как ѝ викаха?“ – „Дейм“, услужливо подсказа русата водеща, която съчувствено стискаше ръката на развълнувания Тъкър), ридаеше при спомените за дъщеря си, описваше подготовката за погребението ѝ, критикуваше полицията и информираше света как през цялото време е бил сигурен, че тялото на Луиз е в кладенеца. Страйк се радваше за стареца, но все пак му се искаше за негово добро и за това на самия Тъкър той да иде тихо да скърби другаде, а не да търка диваните в безкрайна поредица от интервюта пред водещите на дневни телевизионни предавания.
Върволицата от роднини, изпитващи подозрения за това как близките им са умрели, след като са били поверени на грижите на Джанис, скоро се превърна в приливна вълна. Издавани бяха заповеди за ексхумация, а Айрийн Хиксън, в чийто дом полицията бе влязла, за да изземе съдържанието на кухненските ѝ шкафове, се появи като обект на статия в „Дейли Мейл“, седнала в натруфената си дневна с двете си твърде едри дъщери, много приличащи на нея.
„Джан винаги си е била малко нещо мъжемелачка, но чак такова нещо никога не съм подозирала. Бях я нарекла най-добрата си приятелка. Не знам как съм могла да бъда такава глупачка! Тя предлагаше да ми пазарува храна, преди да се върна от гостуване при дъщеря ми. Изяждах нещо, поставено от нея в хладилника, и веднага ми призляваше, при което я молех да дойде. Моята къща е с много повече удобства от нейната и тя обичаше да седи у дома, а понякога също така ѝ давах пари, та това е единствената причина, поради която не съм мъртва. Честно казано, не знам дали някога ще преодолея този шок. Не мога да спя, непрекъснато ми е зле, не мога да престана да мисля за това. Връщам се назад и се чудя как така никога не прозрях какво става. Оказа се, че е убила и Лари, горкия Лари, с когото аз и Еди я запознахме. Нямам представа как ще се помиря със себе си, всичко това е пълен кошмар. Не очакваш такова нещо от медицинска сестра.“
Ако не за друго, то по този въпрос Страйк бе принуден да се съгласи с Айрийн Хиксън. Питаше се защо му е отнело толкова време да се вгледа по-внимателно в алиби, което от самото начало му се бе сторило крайно неубедително, защо бе приемал на доверие думите на Джанис, когато бе подлагал на съмнение казаното от всички други. Наложи му се да заключи, че също като жените, които доброволно се бяха качвали във вана на Денис Крийд, бе подведен от грижливо представена женственост. Също както Крийд се бе прикривал зад фасада на добродушие, така и Джанис бе сложила маската на грижовност, самоотверженост, майчинско състрадание. Церера е пазителка, Рак е изпълнен с доброта и инстинкт да закриля. Сериозна доза себепорицание помрачаваше победата на Страйк, което озадачаваше Ник и Илза, неизменно ликуващи при материалите във вестниците за последния и най-славен детективски триумф на техния приятел.