Междувременно Ана Фипс нямаше търпение лично да благодари на Страйк и Робин, но съдружниците детективи отложиха срещата, докато не утихна първият взрив на внимание от страна на медиите. Свръхпредпазливият Страйк, чиято брада беше вече добре оформена, накрая се съгласи да се видят две седмици след откриване на тялото на Марго. Макар с Робин всеки ден да се чуваха по телефона, двамата също за пръв път щяха да се срещнат след решаването на случая.
Стъклата на прозореца в стаята за гости на Ник и Илза бяха осеяни с дъждовни капки, докато Страйк се обличаше тази сутрин. Тъкмо бе нахлузил чорапа върху изкуственото си стъпало, когато мобилният му телефон върху нощното шкафче бипна. Той предположи, че е съобщение от Робин, вероятно предупреждаващо го, че репортерите още са на пост пред къщата на Ана и Ким, но вместо това видя името на Шарлот.
Здравей, Блуи. Мислех, че Джаго е изхвърлил този телефон, но току-що го намерих скрит в дъното на шкаф. И тъй, ти сътвори още едно удивително дело. Чета всичко за теб в пресата. Иска ми се да имаха свестни твои снимки, но допускам как ти си доволен, че нямат. Във всеки случай, поздравления. Сигурно е хубаво да докажеш как всички, които не вярваха в агенцията, са грешили. Май и аз съм включена в това число. Ще ми се да ти бях оказала повече подкрепа, но сега е твърде късно. Не знам дали ще се зарадваш да получиш съобщение от мен, или не. Вероятно не. Така и не се обади в болницата или ако си го направил, никой не ми каза. Може би тайно би изпитал облекчение, ако бях умряла. Проблемът щеше да е решен, а ти обичаш да разрешаваш нещата... Не мисли, че не съм ти признателна. Благодарна съм ти, или поне един ден ще бъда. Но знам, че си направил онова, което би сторил за всеки друг. Такива са твоите морални правила, нали? А аз винаги съм искала нещо по-особено от теб, нещо, което не би дал на никой друг. Странно, започнах да оценявам хората, които проявяват почтеност към всички, но и за това, изглежда, е късно вече. С Джаго се разделяме, макар че той още не иска да нарече ситуацията с истинското ѝ име, защото да напуснеш склонната си към самоубийство съпруга не изглежда добре отстрани, а никой не би повярвал, че аз съм тази, която го напуска. Все още държа на думите си, които ти казах в края. Винаги ще е така.
Страйк се отпусна на леглото с телефон в ръка и само един обут чорап. Светлината на дъждовния ден осветяваше екрана на телефона, в който той виждаше отражение на брадатото си лице, докато се взираше в съобщението, толкова в съзвучие с духа на Шарлот, че и сам би могъл да го е написал: очевидното недоволство от съдбата ѝ, опитите ѝ да провокира реакция у него, уязвимостта, използвана като оръжие. Наистина ли бе напуснала Джаго? Къде ли бяха сега двегодишните близнаци? Мислеше за всички неща, които би могъл да ѝ каже, за да ѝ вдъхне надежда: че бе искал да позвъни в болницата, че я бе сънувал непрекъснато след опита ѝ за самоубийство, че тя все още властваше във фантазията му, че неуспешно се мъчеше да я прогони от съзнанието си. Мина му през ума да игнорира съобщението, но точно преди да остави настрани телефона си, размисли и буква по буква изписа краткия си отговор.
Права си, бих направил това за всеки. Това не означава, че не се радвам, задето си жива, радвам се. Но сега ти трябва да продължиш да бъдеш жива заради себе си и заради децата си. Каня се да променя номера си. Грижи се за себе си.
Препрочете текста, преди да изпрати съобщението. Тя несъмнено щеше да го приеме като удар, но той бе мислил много след опита ѝ за самоубийство. След като все си бе казвал, че никога няма да си смени номера, тъй като твърде много хора, с които общуваше, го имаха, напоследък призна пред себе си, че бе искал да държи отворен канал за комуникация между себе си и Шарлот, защото имаше желание да знае как тя не може да го забрави, както и той нея. Време бе да се прекъсне тази последна тънка нишка. Натисна бутона за изпращане на съобщението и довърши обличането си.
След като се увери, че и двете котки на Илза и Ник са затворени в кухнята, излезе от къщата. Пристигна още едно съобщение от Шарлот, докато вървеше по улицата под дъжда.
Не мисля, че съм изпитвала по-голяма завист към някого в живота си, отколкото към това момиче – Робин.
Това вече Страйк реши да го игнорира.
Тръгна умишлено по-рано към метростанцията „Клапъм-юг“, за да си даде време за една цигара, преди Робин да го вземе с колата и да го откара по краткото разстояние до апартамента на Ана и Ким. Застанал под навеса пред станцията, той запали, загледан към редица велосипедисти край калния ъгъл на парка „Клапъм Комън“, където жълто-кафявите листа на дърветата потреперваха под силния дъжд. Беше дръпнал едва два пъти от цигарата си, когато телефонът зазвъня в джоба му. Решен да не отговаря, ако е Шарлот, той го извади и видя името на Полуърт.