Не мога да го разигравам – написа в отговор. – Извести ме как е минало.
Права си – отвърна Страйк.
Робин наблюдава още няколко секунди екрана на телефона си. Страйк беше забравил рождения ѝ ден миналата година и осъзна пропуска си чак седмица по-късно, при което ѝ купи цветя. Предвид колко виновен се бе чувствал по този повод, тя бе очаквала да си е отбелязал датата в календара или да е предвидил сигнализиране в телефона си. Само че не се появи „Между другото, честит рожден ден!“, така че тя отново пъхна телефона в джоба си и закрачи към офиса.
10
Щом по лицето характера на някого узнава,
той трябва да е мъдър и начетен мъж...
– Мислите си – подхвана дребният очилат възрастен лекар, смален още повече от костюма си и от креслото с права задна облегалка, – че приличам на Ганди.
Страйк, който точно това си мислеше, се разсмя изненадано.
Осемдесет и една годишният лекар сякаш бе сгърчен вътре в костюма си – и яката, и маншетите му бяха широки, а глезените му в черни копринени чорапи бяха съвсем кльощави. Над и от ушите му стърчаха туфи бели косми, носеше очила с рогови рамки. Най-изявените черти на кроткото му кафяво лице бяха орловият нос и тъмните очи, които единствени се бяха спасили от процеса на стареене и бяха ясни и мъдри като у птица орехче.
По излъсканата масичка за кафе нямаше нито прашинка. Намираха се в стая, която очевидно не се използваше често. Тъмнозлатистият цвят на тапетите, дивана и креслата бе приглушен от тюлените завеси. Четири снимки в златни рамки висяха по две от всяка страна на прозореца. На тях имаше по една различна тъмнокоса жена, облечена в академична роба и държаща в ръце диплома.
Госпожа Гупта, дребна и възглуха белокоса жена, вече бе пояснила на Страйк какво бе завършила всяка от дъщерите им и колко добре се справяли до една в кариерата си. Показала му бе и снимки на шестте внучета, с които до този момент бяха благословени със съпруга ѝ. Само най-малката дъщеря още нямаше деца, „но и това ще стане“, уверила го бе госпожа Гупта с убеденост в стила на Джоун. „Никога няма да е щастлива без потомство.“
След като поднесе на Страйк и на съпруга си чай и поднос кифлички със смокини, госпожа Гупта се оттегли в кухнята, където на висок звук течеше сериалът „Бягство в провинцията“.
– По една случайност баща ми се е видял на млади години с Ганди по време на посещението му в Лондон през 1931 година – каза доктор Гупта и си взе една голяма кифличка. – Татко също е завършил право в Лондон, но дълго след Ганди. Само че нашето семейство е било богато. За разлика от Ганди баща ми е можел да си позволи да доведе жена си в Англия. И след като татко се дипломирал, родителите ми решили да останат тук. В резултат на това са имали големия късмет да не са там при разделението на страната. Дядо ми, баба ми и две от лелите ми били убити при опита им да напуснат Източна Бенгалия. Убити по най-жесток начин – добави доктор Гупта. – А лелите ми били изнасилени, преди да срещнат смъртта си.
– Много съжалявам – избъбри Страйк, който не бе предполагал какъв обрат ще вземе разговорът, и седеше замръзнал с отворен до половина бележник и неподвижно спряла над него писалка.
– Баща ми – продължи доктор Гупта, докато дъвчеше кифличката – носи чувството на вина до гроб. Смяташе, че е трябвало да бъде там, за да ги защити или да умре с тях. На Марго не ѝ се нравеше да чува истината за разделянето на Британска Индия – съобщи той. – Всички искахме независимост, естествено, но към прехода бе подходено много зле. Близо три милиона изчезнали. Изнасилвания. Убийства. Семейства бяха разделени. Допуснати бяха ужасни грешки. Извършени бяха безчинства. С Марго водехме спор по въпроса. Приятелски спор, разбира се – добави той с усмивка. – Само че Марго романтизираше въстанията и народите от далечни страни. Тя не съдеше насилниците с кафява кожа според същите стандарти, които би приложила към бели хора, давещи деца, защото били от друга религия. Според мен тя споделяше вярването на Сухраварди, че „кръвопролитията и безредиците не са непременно нещо зло сами по себе си, ако са посветени на благородна кауза“.
Доктор Гупта преглътна сладкиша и добави:
– Естествено, че Сухраварди беше инициаторът на масовите убийства в Калкута. Четири хиляди жертви за един ден.
Страйк замълча с респект и тишина изпълни стаята, нарушавана само от далечните звуци на „Бягство в провинцията“. Като се разбра, че няма да има продължение по темата кръвопролития и терор, Страйк се възползва от предложената му пролука.