– Ще му се наложи доста да се потруди – отговори Страйк. – Защитата трябва да посочи причина, поради която полицията е открила в дома ѝ телефон на несъществуваща социална работничка и защо семейство Аторн са имали номера. Братовчедите им от Лийдс могат да я идентифицират като жената, помогнала им да разчистят апартамента. Глория Конти е готова да свидетелства за поничката в хладилника и за пристъпите на повръщане, от които са страдали тя и Уилма, а Даутуейт ще застане на свидетелската скамейка...
– Ще го направи ли? – попита Уна и по лицето ѝ се изписа надежда. – О, това е добре, тревожехме се по повод на него...
– Според мен накрая осъзна, че единственият му изход е да премине през всичко това – каза Страйк. – Готов е да свидетелства, че от момента, в който е започнал да яде храна, приготвена от Джанис, е имал симптоми на отравяне, че при последната консултация Марго го е посъветвала да не яде нищо, приготвено от Джанис. Кевин Бийти ще свидетелства, че дъщеричката му е пила белина, докато е била уж под грижите на Джанис, и че родната му майка му е давала „специални напитки“, от които се е чувствал зле... Какво друго? – обърна се Страйк към Робин да я подкани да продължи главно за да може той да хапне от тортата.
– Налице са смъртоносните субстанции, които са иззети от къщата на Джанис – каза Робин, – без да споменаваме факта, че се е опитала да отрови чая на Корморан, когато е отишъл у тях, за да я изобличи. Налице е и дрогираната храна, открита в жилището на Айрийн, както и снимките в рамки на стената ѝ, включително на Джоана Хамънд, за която тя твърди, че никога не е виждала, и на Джули Уилкс, която се е удавила в курортното селище Бътлинс в Клактън он Сий. От полицията са убедени, че ще могат да набавят улики от гробовете и на други жертви, при все че резултатите при Марго не са категорични. Джанис е поискала да кремират бившия ѝ партньор Лари, но любовницата му Клеър е погребана и е наредена ексхумация.
– Аз лично – намеси се Страйк, успял да изяде половината си парче торта, докато Робин говореше – мисля, че тя ще умре в затвора.
– Е, радваме се да го чуем – изрече с облекчение Рой, а Синтия добави задъхано:
– Да... не... определено.
Котката до прозореца се обърна, после отново се извъртя към стъклото да гледа дъжда, докато близначката ѝ дращеше игриво с лапа пуловера на Страйк.
– Двамата ще дойдете на погребението, нали? – попита Ана.
– За нас ще е чест – отговори Робин, защото Страйк току-що беше лапнал голяма хапка торта.
– Оставили сме подготовката на Ана – каза Рой. – Тя има думата.
– Искам мама да има приличен гроб – обади се Ана. – Място, което да мога да посещавам... след всички тези години на неизвестност къде е тя. Искам я там, където да мога да я намирам.
– Разбирам го добре – кимна Страйк.
– Наистина не си представяте какво ми дадохте – увери ги Ана за трети път. Протегна ръка към Уна, но тя гледаше към Синтия. – Имам си вече Уна, както и Син, която ми бе най-прекрасната майка... Мама със сигурност е избрала точния човек да ме отгледа...
Лицето на Синтия се сгърчи, при което Страйк и Робин тактично отклониха погледи – Робин към котката до прозореца, а Страйк към морския пейзаж над камината. Дъждът барабанеше по прозореца, котката в скута му предеше, а той си припомни урната във форма на лилия, подскачаща по вълните. Изпита тежест в гърдите си въпреки удовлетворението, че е изпълнил задачата, защото му се прииска да можеше да се обади на Джоун да я осведоми за финала на историята с Марго Бамбъро и да я чуе за последен път да му каже колко е горда с него.
73
Симпатията, от душата идеща, не е със силата
на пламъка на Купидон, ала приятелството издига се над двете, то носи по-голяма радост от всяка земна слава.
Душата управлява физическото тяло и затова
душевната любов по-мощна е и трайна от телесната,
туй все едно е злато да сравняваш с прост пиринч.
Робин се събуди няколко дни по-късно от лъчите на есенното слънце, проникващи през пролука в завесите ѝ. Погледна мобилния си телефон и с изненада видя, че е десет сутринта, което означаваше, че се е насладила на най-дългия си сън от цяла година насам. После си припомни защо можа да спи до късно: беше девети октомври, рожденият ѝ ден.
Илза бе устроила вечеря в нейна чест на следващия ден, петък. Избрала бе елегантен ресторант и направи резервация за себе си и Ник, Ванеса и годеника ѝ Оливър, Баркли, Хъчинс и съпругите им, Макс и новия му приятел (осветител в телевизионния му сериал) и Страйк. Робин нямаше планове за днешния ден, същинския празник, който Страйк бе настоял тя да вземе като почивен. Надигна се в леглото с прозявка и погледна към пакетите върху скрина насреща – всичките бяха от семейството ѝ. Малкото пакетче от майка ѝ подсказваше за бижу в него, без съмнение в чест на юбилея ѝ. Тъкмо се канеше да стане от леглото, когато телефонът ѝ бипна и тя видя съобщение от Страйк.