Знам, че се предполагаше да имаш почивен ден, но излезе нещо. Моля те, би ли дошла да се видиш с мен в „Шейкспиър Хед“ на Марлбъро Стрийт в пет следобед? Облечи се елегантно, може да се наложи да се впишем в скъпа обстановка.
Робин прочете съобщението два пъти, за да не би да е пропуснала „честит рожден ден“ някъде в него. Възможно ли беше, ама възможно ли беше наистина пак да е забравил? Или пък си мислеше, че ще си изпълни всичко, което се иска от него, като се появи на вечерята, организирана от Илза, и няма защо да отчита действителния ѝ рожден ден? Вярно, чувстваше се някак безтегловна без работа и без никого от приятелите ѝ наоколо, но Страйк нямаше как да знае това, тъй че тя с много смесени чувства написа отговор: Добре.
Когато обаче се качи горе по халат да си приготви чай, завари на кухненската маса голяма кутия с картичка върху нея, а името ѝ на плика бе написано с непогрешимия сбит и нечетлив почерк на Страйк. Тя знаеше, че Макс е излязъл рано, за да снима външни сцени в Кент, и е взел Уолфганг със себе си, който щеше да спи в колата и после да се порадва на разходка по обед. Тъй като не беше чула да се звъни на вратата, предположи, че Страйк някак е успял предварително да предаде на Макс кутията и картичката, с които да я изненада тази сутрин. Това изискваше висока степен на планиране и усилия, което бе крайно нетипично за него. Нещо повече, тя не бе получавала истинска картичка от Страйк, не дори и когато ѝ купи зелената рокля след разрешаването на първия им случай.
Отпред на картичката бе изписано с големи блестящи розови цифри числото трийсет. Вътре Страйк бе написал:
Честит рожден ден. Това не е истинският ти подарък, него ще го получиш по-късно. (Не са цветя.) С обич Страйк Х
Робин гледа известието не по-дълго, отколкото то предполагаше. Много неща в него ѝ допаднаха, включително целувката и това, че се бе нарекъл „Страйк“. Остави картичката на масата и взе голямата кутия, която, за нейна изненада, бе толкова лека, че сякаш бе празна. После видя названието на артикула отстрани: Балон в кутия.
Отвори капака и извади балон във формата на магарешка глава, вързана с плътна панделка за основа с прикрепена тежест. Усмихна се, остави го настрани, приготви си чай и закуска, после написа съобщение на Страйк.
Благодаря за балона магаре. Уцели момента безпогрешно. Предишният ми е почти спихнал.
Получи отговор шейсет секунди по-късно.
Чудесно. Боях се да не е твърде очевиден избор и всички да са ти купили такова. Ще се видим в 5.
С литнало сърце Робин изпи чая си, изяде препечената филийка и се върна долу да отвори подаръците от семейството си. Всички ѝ бяха купили малко по-скъпи варианти на миналогодишните подаръци, с изключение на родителите ѝ, които ѝ бяха пратили красиво колие с единичен кръгъл опал – нейния камък според датата ѝ на раждане, – заобиколен с малки диаманти. На придружаващата го картичка пишеше: „Честита трийсета годишнина, Робин. Обичаме те, мама и татко х“.
Напоследък Робин силно усещаше каква щастливка е, задето има двама любящи родители. Работата ѝ я бе научила как много хора нямаха този късмет, как немалко бяха от непоправимо разбити семейства и не един възрастен човек носеше невидимите белези от най-ранно детство, а усещанията и асоциациите бяха завинаги изкривени от липсата на обич, от насилие, от жестокост. Така че тя се обади на Линда да ѝ благодари и в крайна сметка говори с майка си повече от час: основно беше лековато бъбрене, но все пак ободряващо. Сега, след като разводът ѝ бе приключил, ѝ беше по-лесно да се обажда у дома. Робин не беше казала на майка си, че Матю и Сара очакват дете: щеше да остави Линда сама да го научи с времето и да излее първоначалния си пристъп на негодувание някъде, където Робин да не я чуе.
Към края на разговора Линда, която не бе одобрявала драматичната стъпка на дъщеря си към промяна в кариерата още от първото нараняване, нанесено ѝ във връзка с работата, спомена неспирното присъствие на случая „Марго Бамбъро“ в медиите.
– Наистина сте постигнали нещо невероятно – каза Линда. – Ти и... ъъ... Корморан.