– Благодаря, мамо – продума Робин колкото изненадана, толкова и трогната.
– Как е Морис? – поинтересува се майка ѝ с престорено небрежен тон.
– О, уволнихме го – весело съобщи Робин, забравила, че и това не беше казала на майка си. – Заместничката му започва от другата седмица. Жена, на име Мишел Грийнстрийт. Чудесна е.
Робин взе душ и се върна в стаята си да изсуши косата си както трябва, обядва, докато гледаше телевизия, после се върна долу да облече прилепналата синя рокля, която за последно сложи, когато отиде да увещава секретарката на Хитреца да издаде тайните си. Добави опаловото колие, най-ценното бижу в нейно притежание, след като бе свалила и оставила годежния си пръстен при напускането на Матю. Красивият камък с неговия мек блясък освежи старата рокля и по изключение доволна от вида си, Робин взе втората си ръчна чанта, малко по-елегантна от онази, с която обикновено ходеше в офиса, и отиде да прибере телефона си от нощното шкафче.
Чекмеджето на шкафчето беше леко отворено и Робин зърна картите таро „Тот“, лежащи вътре. За миг се поколеба, после под усмихнатите очи на магарето балон провери на телефона си колко е часът. Още беше рано да излиза от къщи за срещата си със Страйк на Марлбъро Стрийт в пет. Остави чантата си, извади тестето с карти, седна на леглото си и започна да ги размесва, след което избра първата карта и я постави пред себе си.
Две саби бяха кръстосани върху синя роза на зелен фон. Тя се консултира с „Книга на Тот“.
Покой... Двойка саби. Представлява общо разтърсване в резултат от конфликта на съчетание на Огън и Вода... Относителното спокойствие е подсилено от звездите: Луна във Везни...
Робин си спомни, че първата карта изобразяваше „естеството на проблема“.
– Покоят не е проблем – промърмори тя в празната стая. – Покоят е нещо добро.
Но разбира се, в действителност тя не бе задала въпрос на картите; просто искаше да ѝ покажат нещо днес, в деня на рождението ѝ. Обърна втората карта, която би трябвало да обозначава причината за проблема.
Странна зелена маскирана женска фигура стоеше под везни, хванала в ръка зелена сабя.
Настройване... Тази карта представлява знака на Везни... изобразява Удовлетворената жена. Равновесието е отделено от каквито и да било индивидуални предубеждения... Ето защо тя трябва да бъде тълкувана като оценяваща добродетелите на всеки акт и изискваща точно и прецизно удовлетворение...
Робин повдигна вежди и обърна третата и последна карта: решението. Отново се появиха двете преплетени риби, изхвърлящи вода в два златни бокала, плаващи върху зелено езеро: същата карта, която бе обърнала в Лемингтън Спа, когато все още не знаеше кой е убил Марго Бамбъро.
Любов... Картата се отнася също до Венера в Рак. Показва хармония между мъжа и жената, интерпретирана в най-широк смисъл. Това е съвършена и умиротворяваща хармония...
Робин пое дълбоко дъх, върна картите в кутийката им и я прибра в чекмеджето на нощното шкафче. Когато стана и взе шлифера си, магарето балон леко се полюля на панделката си.
Робин чувстваше леката тежест на новия опал в хлътнатината в основата на шията си, докато вървеше към станцията на метрото, и след като след толкова време се бе наспала както трябва, косата ѝ бе чиста и тя самата бе обзета от чувство на лекота, дошло още откакто извади магарето балон от кутията му, привлече много мъжки погледи на улицата и във влака. Но Робин ги игнорира всичките, изкачи стълбите към „Оксфорд Съркъс“, после тръгна по Риджънт Стрийт и когато наближи „Шейкспиърс Хед“, видя Страйк да стои отпред, облечен в костюм.
– Честит рожден ден! – каза и след кратко колебание се наведе и я целуна по бузата.
Робин забеляза, че миришеше не само на цигари, но и на афтършейв с дискретен аромат на лавандула, което бе необичайно за него.
– Благодаря... няма ли да влезем в пъба?
– Ъъ... не – отвърна Страйк. – Искам да ти купя нов парфюм. – Той посочи към задния вход на „Либърти“ само на десет метра разстояние. – Това ще ти е истинският подарък за рождения ден... освен ако вече не си си купила такъв.
Той силно се надяваше да не е. Не можа да измисли какво друго да ѝ предложи, което не би ги запратило отново в неловкост и евентуални недоразумения.
– Аз... не съм – промълви Робин. – Откъде знаеше, че...
– Обадих се на Илза миналата Коледа...
Той задържа отворена пред нея стъклената врата, която водеше към секцията за шоколад, сега пълна с лакомства за Хелоуин.
– Попитах продавача, но той все ми показваше разни с имена... знам ли... от сорта „Желана за чукане“...