– Вие харесвахте ли Марго?
– О, да – все още усмихнат, отговори доктор Гупта. – Въпреки че намирах някои от убежденията ѝ за шокиращи. Аз съм роден в традиционалистко, макар и със западен уклон семейство. Преди да заработя с Марго, не бях се озовавал във всекидневна близост със самопровъзгласила се „освободена“ жена. Приятелите ми в медицинския институт и колегите ми по-късно бяха все мъже.
– Значи, е била феминистка?
– О, да, отявлена – потвърди с усмивка Гупта. – Все ме подкачаше за моите регресивни според нея вярвания. Марго бе много ентусиазирана да превъзпитава хората, независимо дали те го желаеха, или не – позасмя се Гупта. – Беше също така доброволка в Работническата образователна асоциация. Произхождаше от бедно семейство и бе пламенна пропагандаторка на обучението за възрастни, особено за жени. Със сигурност би одобрила дъщерите ми – добави Динеш Гупта и се извърна в креслото си, за да посочи четирите снимки от дипломиране зад себе си. Джийл още жали, че нямахме син, но аз не се оплаквам. Не се оплаквам – повтори и се обърна отново с лице към Страйк.
– Разбрах от архивите, че в медицинската служба „Сейнт Джон“ е имало и трети джипи, доктор Джоузеф Бренър, така ли е?
– Доктор Бренър, да, правилно – отвърна Гупта. – Съмнявам се, че още е жив горкият. Би трябвало да е над сто вече. Беше работил сам в района дълги години, преди да постъпи заедно с нас в новата медицинска служба. Доведе със себе си Дороти Оукдън, негова машинописка от двайсет години. Тя стана наша секретарка. Беше възрастна жена... или поне такава ми изглеждаше по онова време – каза Гупта и отново се позасмя. – А не ще да е била на повече от петдесет. Беше се омъжила късно и скоро след това овдовяла. Нямам представа какво е станало с нея.
– Кой друг работеше в медицинската служба?
– Ами я да видим... Джанис Бийти беше районната медицинска сестра, най-добрата, с която съм работил някога. Коренячка от Ист Енд. Също като Марго, и тя бе познала от първа ръка бедността. По онова време Клъркънуел не беше елегантният район, в който се превърна по-късно. Все още получавам коледни картички от Джанис.
– Дали имате адреса ѝ? – осведоми се Страйк.
– Възможно е – отговори Гупта. – Ще попитам Джийл.
Понечи да стане.
– Може и после, като приключим разговора – спря го Страйк, като се боеше да прекъсне поредицата от спомени. – Моля ви, продължете. Кой още работеше в „Сейнт Джон“?
– Нека помисля... – продума доктор Гупта и бавно се отпусна в креслото си. – Имахме две рецепционистки, млади жени, но се боя, че изгубих контакт с тях... Как им бяха имената?
– Да не би Глория Конти и Айрийн Бул? – подсказа Страйк, който бе открил имената в стари материали от пресата. Имаше мъглява снимка на двете млади жени – слабо мургаво момиче и блондинка, изкуствено изрусена според него. Изглеждаха притеснени, че ги снимат на влизане в медицинската служба. Съпътстващата статия в „Дейли Експрес“ цитираше Айрийн Бул, рецепционистка, на 25, която казваше: „Ужасно е. Ние нищо не знаем. Още се надяваме тя да се появи. Може да си е изгубила паметта или нещо такова“. Глория бе споменавана във всички репортажи, които бе изчел, защото тя бе последният човек, видял Марго жива. „Каза ми просто: „Приятна вечер, Глория, до утре“. Изглеждаше нормално, е, поуморена, защото в края на деня имахме спешен случай, който я задържа малко повече, отколкото бе очаквала. Закъсняваше за срещата с приятелката си. Отвори чадъра си на прага и излезе.“
– Глория и Айрийн – кимна доктор Гупта. – Да, точно така. И двете бяха млади, така че още трябва да са живи, но уви, нямам и най-малка представа къде са сега.
– Това ли са всички? – попита Страйк.
– Да, така мисля. Не, почакайте – вдигна ръка докторът. – Имаше и чистачка. Островитянка от Карибието. Как ли ѝ беше името? – Той се смръщи. – Опасявам се, че не мога да си спомня.
Наличието на чистачка в медицинската служба беше нова информация за Страйк. Собственият му офис бе почистван от него или от Робин, макар че напоследък и Пат се беше включила. Записа си „Чистачка, островитянка“.
– Колко възрастна беше, помните ли?
– Наистина не мога да кажа – отвърна Гупта и добави тактично: – При цветнокожите е трудно да отгатнеш възрастта. По-дълго изглеждат млади. Но мисля, че имаше няколко деца, така че не е била в първа младост. Може би към трийсет и нещо – предположи.
– И така, трима лекари, секретарка, две рецепционистки, медицинска сестра и чистачка? – обобщи Страйк.