– Как бихте описали отношенията на Марго с другите в службата? – поиска да узнае Страйк.
– Ами да видим... – каза Гупта и взе още една кифличка. – Дороти, секретарката, никога не я е харесвала, но мисля, че това бе породено от лоялност към доктор Бренър. Както казах, Дороти беше вдовица. Тя беше от онези жени, готови с нокти и зъби да бранят шефа си. Когато Марго или аз ядосахме Джоузеф или изразяхме несъгласие с него, писмата и докладите ни отиваха на дъното на купчината за печатане. Беше тема за наша лична шега. В онези дни нямаше компютри, господин Страйк. Изобщо не беше като днес. – Той посочи една от снимките зад себе си. – Айша всичко си пише сама на компютъра в лекарския си кабинет, нещата са толкова улеснени и ускорени, но ние зависехме от милостта на машинописката за всичките си документи. Не, Дороти не харесваше Марго. Държеше се с нея учтиво, но студено. Макар че – добави Гупта, очевидно спомнил си нещо на мига – Дороти всъщност дойде на барбекюто, което беше изненада за мен. Марго организира барбекю в дома си една неделя през лятото преди изчезването си – обясни той. – Знаеше, че не се погаждаме като екип, така че покани всички ни у тях. Очакваше се барбекюто да... – И този път без думи отново илюстрира мисълта си чрез преплитане на пръсти. – Помня, че се учудих от присъствието на Дороти, защото Бренър отказа да дойде. Дороти доведе сина си, който беше на тринайсет или четиринайсет, така ми се струва. Трябва да го е родила късно, особено като за седемдесетте години. Палаво момче. Помня, че съпругът на Марго го смъмри, задето счупи ценна купа.
През ума на Страйк пробяга мимолетен спомен за Люк, който нехайно стъпи на новите му слушалки в Сейнт Моус.
– Марго и мъжът ѝ имаха много хубава къща в Хам. Съпругът също беше лекар, хематолог. Градината беше голяма. С Джийл заведохме дъщерите си, но тъй като Бренър не дойде, а Дороти се обиди от забележката на съпруга към сина ѝ, опасявам се, че целта на Марго не беше постигната. Разделението си остана.
– Всички останали ли присъстваха?
– Да, така мисля. Не... почакайте. Според мен чистачката я нямаше... Уилма! – възкликна доктор Гупта, доволен от себе си. – Името ѝ беше Уилма, нямах представа, че още го помня... но фамилията ѝ... Не съм сигурен, че дори тогава съм я знаел. Не, Уилма не дойде. Но всички останали бяха там. Джанис доведе момчето си, беше по-малко от това на Дороти и много по-възпитано, доколкото помня. Моите дъщери прекараха следобеда да играят на бадминтон с малкия Бийти.
– Джанис омъжена ли беше?
– Разведена. Съпругът ѝ я беше напуснал заради друга жена. Тя се беше примирила и отглеждаше сина си сама. Жени като Джанис винаги се справят. Достойно е за възхищение. Животът ѝ не беше лесен по време на познанството ни, но мисля, че по-късно се е омъжила повторно. Зарадвах се, като научих.
– Джанис и Марго разбираха ли се?
– О, да. Имаха дарбата да не приемат противоречията си като лична обида.
– А често ли имаха противоречия?
– Не, не – отвърна Гупта. – Но в работна среда трябва да се вземат решения. А ние поне се опитвахме да поддържаме демократичен дух. Джанис и Марго понякога бяха на различни мнения, но не се сърдеха една на друга. Мисля, че се харесваха и уважаваха взаимно. Джанис много тежко понесе изчезването на Марго. В деня, когато напуснах медицинската служба, ми каза, че не е минала седмица от случилото се, в която да не сънува Марго. Всъщност никой от нас не беше същият след това – промълви тихо доктор Гупта. – Човек не очаква приятел да изчезне без никаква следа. Има нещо разтърсващо в това.
– Така е – съгласи се Страйк. – Как се погаждаше Марго с двете рецепционистки?
– Ами вижте, Айрийн, по-възрастната от двете, не беше лесна. Помня, че беше... не груба, но малко безцеремонна, понякога и с Марго. На служебното коледно парти, и то също беше организирано от Марго в опит да ни сближи, Айрийн пийна повечко. Помня някакво пререкание, но не мога да ви кажа за какво беше. Съмнявам се да е било нещо сериозно. Следващия път, като ги видях заедно, изглеждаха съвсем дружелюбно настроени. Айрийн изпадна в пълна истерия след изчезването на Марго.
Настана кратка пауза.
– Може и да имаше малко театралност в нея – призна Гупта, – но мъката ѝ беше искрена, сигурен съм. Глория, горката малка Глория, виж, тя беше съсипана. Марго бе нещо повече от работодател за Глория. Момичето я приемаше като по-голяма сестра, като наставник. Марго бе пожелала да я назначим, при все че Глория нямаше полезен опит за този тип работа. И трябва да призная – добросъвестно заяви Гупта, – че се оказа много добър служител. Залягаше, бързо се учеше. Беше достатъчно да я поправиш веднъж. Мисля, че произхождаше от бедно семейство. Със сигурност знам, че Дороти я гледаше отвисоко. Можеше да бъде твърде безсърдечна.