Запазена марка на Крийд е обезглавяване на жертвите му...
3
Но ето че удари час да се опишат
на Бритомарт премеждията странни.
Ако денят ѝ бе минал по план, в този момент Робин Елакот вече щеше да лежи с нов роман под завивките в апартамента си под наем в Ърлс Корт, току-що излязла от банята след прането за деня и дълга вана. Вместо това седеше в древния си ландроувър и ѝ бе студено заради налегналата я умора въпреки топлата вечер. Още беше с дрехите, които бе облякла в четири и половина сутринта, и наблюдаваше светещия прозорец на „Пица Експрес“ в Торки. Лицето ѝ в страничното огледало беше бледо и с кървясали сини очи, а червеникаворусата ѝ коса бе скрита под черна трикотажна шапка, която плачеше за пране.
От време на време Робин бръкваше в пликче с бадеми, оставено на седалката до шофьорската. Лесно бе да минеш на бърза храна и шоколад, докато провеждаш следене, да лапваш по-често от необходимото просто от отегчение. Робин се стараеше да се храни здравословно въпреки работата по никое време, но бадемите отдавна бяха изгубили добрия си вкус и тя копнееше за парче от пицата, с която двойката с наднормено тегло се гощаваше до прозореца на ресторанта. Почти усещаше вкуса ѝ, макар въздухът наоколо ѝ да бе напоен от дъх на морска сол и вечния мирис на стари ботуши и мокра кучешка козина, който се бе пропил в извехтялата тапицерия на ландроувъра.
Обектът на наблюдението ѝ, когото със Страйк бяха кръстили Рошльо заради зле прилягащата му частична перука, в момента бе извън полезрение. Изчезнал бе в пицарията преди час и половина с трима спътници, един от които – тийнейджър с гипсирана ръка – Робин можеше да зърне, ако се наведеше над седалката до себе си. И тя го правеше на всеки пет минути, за да провери докъде е стигнала компанията с вечерята си. При последното ѝ поглеждане им сервираха сладолед, тъй че едва ли щяха да стоят още дълго.
Робин се бореше с чувство на потиснатост, за което знаеше, че отчасти се дължи на пълното ѝ изтощение, на това, че тялото ѝ бе изтръпнало от дългите часове, прекарани на шофьорската седалка, и заради лишаването от дългоочаквания почивен ден. При положение че Страйк отсъстваше цяла седмица от агенцията по уважителни причини, тя бе работила двайсет последователни дни без прекъсване. Днес се предполагаше най-добрият им външен сътрудник Сам Баркли да поеме Рошльо в Шотландия, само че Рошльо не бе отлетял за Глазгоу, както се очакваше. Вместо това изненадващо бе отскочил до Торки и не остави на Робин друг избор, освен да го последва.
Имаше и други причини за угнетеното ѝ настроение, една от които си признаваше, а за другата се нервираше на себе си, че мисли по темата.
Признатата причина бе текущият ѝ развод, който всяка седмица ставаше все по-мъчен. След като Робин узна за връзката на мъжа си, бяха имали една изпълнена с огорчение среща, по случайност тъкмо в заведение на „Пица Експрес“ близо до службата на Матю, където се бяха споразумели за развод без дирене на вина на базата на двегодишна раздяла. Матю може и да беше изневерявал, но тя си даваше сметка, че никога не се бе отдала напълно на този брак, че работата ѝ беше приоритет пред Матю почти при всички случаи и че към края вече само чакаше повод да го напусне. Извънбрачната му връзка ѝ причини шок, но също така ѝ бе добре дошло освобождение.
През дванайсетте месеца след срещата на пица с Матю обаче Робин установи как бившият ѝ съпруг, вместо да спази уговорката за нетърсене на вина, виждаше края на брака им като изцяло причинен от Робин и бе решен да я накара да си плати както емоционално, така и финансово. Общата им банкова сметка, в която бяха парите от продажбата на къщата им, бе замразена, докато адвокатите мъдреха каква точно сума би могла да очаква Робин, при положение че бе печелила толкова по-малко от Матю, а и се бе омъжила за него – както силно се намекваше в последното писмо, – водена чисто от стремеж за парична изгода, на каквато не би могла да се радва като необвързана.
Всяко писмо от адвоката на Матю причиняваше на Робин допълнителен стрес, гняв и потиснатост. Не ѝ бе притрябвало собственият ѝ адвокат да изтъква, че Матю я принуждава да харчи пари, с каквито тя не разполага, за юридически увъртания, за да изтощи ресурсите ѝ и да я остави да си тръгне гола като пушка.