– Никога не съм попадал на толкова озлобен развод в семейство, където няма деца – заяви адвокатът, с което никак не ѝ донесе утеха.
Матю продължаваше да заема почти толкова място в ума ѝ, колкото и като бяха женени. Струваше ѝ се, че може да разчита мислите му през километрите и мълчанието, които ги разделяха в много различния живот, който водеха сега. Той открай време не бе умеел да губи. Държеше да излезе като победител от този конфузно кратък брак, като си тръгне с всичките пари и заклейми Робин като единствената виновна за провала на семейството.
Всичко това даваше причини в изобилие за сегашното ѝ настроение, разбира се, но съществуваше и друга причина, онази, дето не бе за признаване, която човъркаше Робин и тя се нервираше, че я мисли.
Случило се бе предишния ден в службата. На Сол Морис, най-новия подизпълнител в агенцията, се дължаха разноските му за месеца, тъй че след като благополучно съпроводи Рошльо до семейния му дом в Уиндзор, Робин се върна на Денмарк Стрийт да плати на Сол.
Морис работеше за агенцията от шест седмици. Беше бивш полицай, безспорно хубав мъж, с черна коса и яркосини очи, но нещо у него поставяше Робин нащрек. Той имаше навика да смекчава глас, като заговореше на нея; отклонения в прекомерно лична посока бележеха и най-небрежната размяна на реплики помежду им и Морис не оставяше неразчепкана нито една случайна двусмислица. Робин окайваше деня, в който той научи, че и тя като него е в процес на развод, защото реши, че това му дава плодородна нова територия за предполагаема интимност. Надявала се бе да се върне от Уиндзор, преди Пат Чонси, новата секретарка на агенцията, да си е тръгнала, но беше шест и десет, когато Робин изкачи стълбите и завари Морис да я чака пред заключената врата.
– Съжалявам – извини се Робин, – имаше ужасно задръстване.
Плати на Морис в брой от новия сейф, после кратко му съобщи, че трябва да се прибира у дома, но той се лепна като дъвка, заплела се в косата ѝ, и взе да ѝ разправя с подробности за среднощните есемеси от жена му. Робин опита със съчетание от любезност и хладина, докато телефонът на старото ѝ бюро не зазвъня. В обикновен случай би го оставила да включи на гласова поща, но толкова ѝ се искаше да прекъсне този разговор с Морис, че каза:
– Налага се да отговоря, прощавай. Желая ти приятна вечер. – И вдигна слушалката. – Детективска агенция „Страйк“, Робин е на телефона.
– Здравей, Робин – проговори леко дрезгав женски глас. – Шефът там ли е?
Предвид, че Робин бе разговаряла с Шарлот Камбъл само веднъж, и то преди три години, може би беше изненадващо, че мигом разпозна кой се обажда. Оттогава бе анализирала няколкото думи на Шарлот в чак нелепа степен. Долавяше спотаен смях, сякаш Шарлот намираше Робин смешна. Лекотата, с която я нарече на малко име и описа Страйк като „шефа“, също ѝ даде доста храна за размисъл.
– Боя се, че не – отговори Робин и с леко разтуптяно сърце посегна за химикалка. – Да му предам ли нещо?
– Би ли го помолила да позвъни на Шарлот Камбъл? Имам нещо, което той желае. Знае ми номера.
– Ще му съобщя – обеща Робин.
– Много ти благодаря – каза Шарлот, като още звучеше леко развеселена. – Е, дочуване.
Робин прилежно записа: „Шарлот Камбъл звъня, имала нещо за теб“, и постави съобщението върху бюрото на Страйк.
Шарлот беше бившата годеница на Страйк. Годежът им бе развален преди три години в същия ден, когато Робин за пръв път постъпи в агенцията като временна секретарка. Макар че Страйк никак не бе разговорлив по темата, Робин знаеше, че са били заедно шестнайсет години („с прекъсвания“, както не пропускаше да наблегне Страйк, тъй като връзката им бе буксувала много пъти, преди да бъде напълно прекратена), че Шарлот се е сгодила за настоящия си съпруг само две седмици след като Страйк я бе напуснал и че сега е майка на близнаци.
Но това не бе единственото, което Робин узна, защото, след като напусна мъжа си, живя пет седмици в свободната стая на Ник и Илза Хърбърт, двама от най-добрите приятели на Страйк. През това време Илза и Робин също станаха близки приятелки и все още се срещаха редовно за по питие или на кафе. Илза никак не прикриваше надеждата си един ден, за предпочитане скоро, Страйк и Робин да осъзнаят, че са „създадени един за друг“. Въпреки че Робин неизбежно молеше Илза да спре с намеците си и я уверяваше как двамата със Страйк са напълно доволни да бъдат само приятели и колеги, Илза си оставаше ведра и неубедена.