– Ти си бил, на моста, когато аз... това ти ли беше? Той кима безмълвно. Тя търси думи.
– Не знам какво да кажа... дай ми секунда. Трябва да... се съвзема.
Отива до бюрото си и потъва в стола. Десет години се е чудила кой е той, а сега няма представа какво да му каже. Откъде да започне. Джак влиза предпазливо в кабинета след нея. Вижда снимката на рафта, онази, която Зара винаги намества, когато е тук. На нея Надя стои с група деца на летен лагер в почивно селище. Снимката е отпреди половин година, Надя и децата се смеят и се щипят и всички са облечени с еднакви тениски с името на благотворителната организация, организирала лагера. Организацията събира пари, за да може да работи с деца като тези на снимката – всички те са загубили свой близък, който се е самоубил. Помага да знаеш, че не си сам, когато те изоставят. Човек не може да носи срама и непонятната тишина сам и не е нужно, затова Надя всяка година ходи на летния лагер. За да слуша много, да говори малко и да се смее и щипе колкото се може повече.
Още не го знае, но организацията току-що е получила дарение по банковата си сметка. От жена със слушалки, която е напуснала работата си, раздала е състоянието си и се е качила на един мост. Ще могат да си позволят да организират лагера още много години напред.
Джак и Надя седят от двете страни на тясното бюро и се гледат. Той се усмихва леко, накрая и тя го прави, едновременно изплашена до смърт и изпълнена със смях. Един ден, след десет години, може би ще разкажат на някого какво е чувството, когато се случи за първи път.
Може би ще разкажат на децата си.
75.
Истината? Истината за всичко това? Истината е, че това беше история за много различни неща, но най-вече за идиоти. Защото ние също правим каквото можем. Опитваме се да се справим с това да бъдем възрастни и да се обичаме и да проумеем как, да му се не види, се включват USB кабелите. Търсим нещо, за което да се хванем, за което да се борим и което да очакваме. Правим всичко по силите си, за да научим децата си на същото. Това е нещо общо за всички ни, но въпреки това повечето си оставаме непознати. Не знаем какво си причиняваме, как твоят живот се влияе от моя.
Може би днес сме се разминали забързано в навалицата и никой не е забелязал, влакънцата на палтото ти са се допрели до моето само за миг и после сме отминали. Не зная кой си ти.
Но когато се прибереш довечера, когато слънцето залезе и нощта ни погълне, позволи си една дълбока глътка въздух. Защото изкарахме до края и на този ден.
А утре идва нов.
Ако се нуждаеш от някого
Гореща линия за предотвратяване на самоубийства на организация за психическо здраве „Майнд“: Обади се на 90101
Организация „Дежурен другар“: Обади се на 08-702 16 80
Дежурен свещеник: Обади се на 112 и помоли да те свържат
Или се обади на Медицински справки на 1177 и помоли за номера на най-близкото спешно психиатрично отделение
За информация и подкрепа, независимо дали ти се нуждаеш от помощ, или някой твой близък, посети:
www.suicidezero.se и www.spes.se
~~~
Бележка от преводача: Посочените телефони (освен 112) и сайтове не са релевантни за българския читател, така че могат да се заменят с някои от тези:
Информационна линия за психично здраве тел: 02/421 11 42
Български червен кръст – телефон на доверието тел.: 02/816 48 92
Фондация „Анимус“, гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие
тел.: 02/981 76 86
Дружество за защита правата на детето тел.: 02/80 02 67
Държавна агенция за закрила на детето тел.: 02/933 90 50
Дружество на психолозите в България (ДПБ) тел.: 0888 429 730
АРЗ „Солидарност“ – дневна терапевтична общност за рехабилитация и ресоциализация на зависими от алкохол, наркотици и хазарт www.solidarnost-bg.org
Национална информационна линия за наркотици и алкохол www.drugsinfo-bg.org/bg
Лечение без граници – социален проект, целящ подкрепата на българи, нуждаещи се от лечение в чужбина. www.lekuvam.se
Благодарности
Й. Малко хора имали такова влияние върху живота ми като теб. Най-милият, странният, забавният, разхвърляният и сложният приятел, който съм имал. Минаха близо двайсет години и все още мисля за теб всеки ден. Толкова съжалявам, че не издържа повече. Мразя се заради това, че не можах да те спася.