Гръдният кош на брокерката се надига едва забележимо.
– Имаш предвид обирджията? Старият полицай кима.
– Да. Когато влязохме, навсякъде в апартамента имаше кръв. Синът ми казва, че обирджията ще умре, ако не го открием навреме.
Брокерката вижда мъката, която напира под миглите на полицая, и разбира какво означава това за него. Той стърже с нокти по масата и добавя с принудена формалност в гласа:
– Трябва да ти напомня, че всичко, което кажеш по време на разпита, се записва.
– Разбрано – уверява го брокерката.
– Важно е да си наясно с това. Целият ни разговор ще бъде вписан в протокол, който може да бъде прочетен от други полицаи – настоява той.
– Всички могат да го прочетат. Разбрах.
Старият полицай разгъва внимателно листа, който младият полицай е оставил на масата. Това е рисунка, нарисувана от дете, което или е много талантливо, или абсолютно бездарно, в зависимост от възрастта му. Като че ли изобразява три животни.
– Това познато ли ти е? Както стана ясно, намерихме я във входа.
– Съжалявам – казва брокерката и изглежда, наистина съжалява.
Полицаят се насилва да се усмихне.
– Колегите ми казват, че това са маймуна, жаба и кон. Но според мен прилича повече на жираф, отколкото на кон. Все пак няма опашка! Жирафите нали нямат опашки? Мисля, че е жираф, да.
Брокерката си поема дълбоко дъх и казва каквото жените казват на онези мъже, които не смятат, че липсата им на познания би следвало да бъде пречка за категорични заключения.
– Сигурно си прав.
13.
Истината е, че не мъжът на моста беше причината момчето да поиска да стане полицай. Причината бе тийнейджърката, която седмица по-късно стоеше на същия парапет. Тя не скочи.
14.
Чашата за кафе е захвърлена яростно. Прелита над две бюра, но благодарение на неведомите пътища на центробежната сила по-голямата част от течността остава вътре, докато чашата не се удря в стената с цвят – вече – на капучино.
Двамата полицаи се взират един в друг, единият засрамено, другият изплашено. Старият полицай се казва Джим. Младият полицай, неговият син, се казва Джак. Полицейското управление е твърде малко, за да могат двамата мъже да се избягват, и накрая, както става обикновено, се оказаха бюро до бюро, полускрити зад мониторите си, тъй като полицейската работа в днешно време се състои от десет процента реална полицейска работа и деветдесет процента обяснения какво точно си правил по време на въпросната работа.
Джим е от поколение, което смяташе компютрите за магия, а Джак е от поколение, което винаги ги е приемало за даденост. Когато Джим беше малък, родителите наказваха децата, като ги пращаха в стаите им, а в днешно време ги наказват, като ги карат да излязат оттам. На децата от предходното поколение им се караха, защото не могат да стоят мирно, а на децата от следващото им се карат, защото не се движат. Така че когато пише доклад, Джим натиска решително всеки клавиш докрай, поглежда монитора, за да провери дали клавиатурата не го е измамила, и едва тогава натиска следващия клавиш. Защото Джим не е човек, когото можеш да измамиш току-така. Джак от своя страна пише както всички млади хора, които никога не са живели в свят без интернет. Може да го прави с вързани очи и натиска клавишите толкова леко, че дори от проклета съдебна лаборатория не биха могли да докажат, че ги е докоснал.
Естествено, двамата мъже взаимно се докарват до лудост за всякакви дреболии. Когато търси нещо в интернет, синът казва, че „гугълва“. Когато бащата прави същото, казва: „Ще проверя в Гугъл“. Когато не са на едно мнение, бащата казва: „Четох за това в Гугъл!“. А синът виква: „Човек не ЧЕТЕ в Гугъл, татко, човек ТЪРСИ...“.
Синът не се вбесява, защото баща му не разбира как работят съвременните технологии, а защото баща му почти разбира. Джим например все още не знае как да направи скрийншот, така че когато иска да заснеме екрана, прави снимка с телефона си. Когато иска да заснеме нещо на телефона си, го слага в копирната машина. Последният наистина голям скандал между Джим и Джак се разигра, когато на някой началник на началник му хрумна, че полицията в града трябва да бъде „по-достъпна в социалните медии“ (защото в Стокхолм полицията очевидно винаги е страшно достъпна), и ги помоли да се снимат по време на обикновен работен ден. Така че Джим снима Джак в колата. Със светкавица. Докато Джак караше.