Светват и гаснат лампичките на пулта. Лъчът се задържа в една от клетките на паметта, блоковете на логическия анализатор работят до краен предел. Отново полученият резултат се сверява с програмата и пак логически анализ.
— Какво става там? — Погледът на Леруа е обърнат към пулта. Изглежда, машината се колебае с избора.
— Най-после, слава богу! — Леруа облекчено си отдъхва, като чува призивното щракане на релето. — Крепс, още утре проверете записа, да не са объркали него с програмата.
Щрак, щрак, щрак. „Вечна памет на покорителите на Космоса.“ Още една клетка на паметта е свободна.
Милиони анализи в минута. Събития и дати, лица на познати, прочетени книги, откъси от филми, вкусове и навици, физически константи, тензори, формули, формули, формули. Всичко това трябва да се подреди, сортира, ненужното да се изключи.
Щрак, щрак. Мозъкът на математика трябва да притежава огромна професионална памет. Нужно е да се обезпечи необходимата вместимост поне за още петдесет години. Кой знае с колко още познания ще трябва да разполага. Вън целия баласт. Щрак, щрак.
Кривите на екрана на осцилографа танцуват. Леруа е недоволен. Май ще трябва да привършват, мозъкът е уморен.
— Достатъчно! — дава команда той на Крепс. — Повикайте санитарите да го отнесат в стаята.
Крепс натиска звънеца. Докато санитарите се занимават с безчувственото тяло, той изключва апарата.
— Край ли?
— Край — отвръща Леруа. — Уморен съм като господа бога на шестия ден след сътворението на света. Необходимо ни е малко да се поразвлечем. Хайде да се отбием в някое кабаре, Крепс. И на вас ще ви дойдат добре известна доза силни изживявания след такава работа.
4
Раз, два, три, леви, леви. Раз, два, три. Отлична гимнастика е ходенето! Вдишване, пауза, издишване, пауза.
Туп, туп, туп, лявото предсърдие, дясната камера, дясното предсърдие, лявата камера. Раз, два, три, леви, леви.
Кларънс върви леко с широки крачки по улицата. Вдишване, пауза, издишване, пауза. Какво разнообразие от миризми, нюанси. Обновеният мозък жадно попива околния свят. Горещата кръв пулсира в артериите, нахлува в лабиринта на кръвоносната мрежа и отново се връща по своите кръгове.
Туп, туп, туп. Малък кръг, голям кръг, дясно предсърдие, лява камера, ляво предсърдие, дясна камера, туп, туп. Вдишване, пауза, издишване, пауза.
Стоп! Кларънс е поразен. Зеленият фон на листата е обсипан с пурпурни цветчета, излъчващи неописуем аромат. Той коленичи и като животно души храста.
В очите на минаващата край него девойка има насмешка и неволно възхищение. Много красив е този човек, коленичил така пред цветята.
— Да не сте загубили нещо? — пита го тя, усмихвайки се.
— Не, просто искам да запомня аромата им. Не знаете ли как се наричат тези… — Проклятие! Забравил е названието им. — Тези… растения?
— Цветя — поправя го тя. — Обикновени червени рози. Нима никога не сте виждали рози?
— Не, не ми се е случвало. Благодаря. Ще ги запомня: червени рози.
Той се изправя, докосва предпазливо с пръсти цветчетата и тръгва отново.
Раз, два, три, леви, леви.
Момичето с удивление гледа подире му. Чудак, а жалко. Можеше поне да бъде малко по-любезен. „Червени рози, рози“ — повтаря той.
Кларънс отваря широко вратата на аудиторията. Днес тук има семинар.
Приличащият на стар мопс Леви стои до изписаната с уравнения дъска. Той се обръща и махва на Кларънс с тебешира в ръката. Всички погледи се устремяват към Кларънс. На вратата се тълпят студенти. Дошли са, разбира се, не заради Леви. Героят на деня е Кларънс, представител на кастата безсмъртни.
— Моля да ме извините за закъснението — казва той, като сяда на мястото си. — Можете да продължите.
Погледът му шари бързо по дъската. Така, така. Старецът е взел за доказателство теоремата на Лангрен. Интересно.
Леви преминава към втората дъска.
Кларънс не забелязва устремените в него очи. Нещо си пресмята наум. Напрегнат е като кон за надбягвания преди старт.
„Да! Впрочем да не избързвам, да проверя още веднъж. Така, отлично!“
— Достатъчно!
Леви се обръща в недоумение:
— Казахте ли нещо, Кларънс?
Усмивката на устните на Кларънс е ослепителна, безпощадна:
— Казах достатъчно. Във втория член неопределеността не е разкрита. При решението в частните производни вашето уравнение се превръща в тъждество.
Той отива на дъската, изтрива небрежно написаното от Леви, изписва няколко реда и със замах подчертава резултата.