Выбрать главу

— Просто си се преуморила. Не биваше да се отказваш от инверсията. Мозъкът ти е претоварен, сто години не са шега работа.

— Какъвто си станал, боя се от теб…

„Може би все пак ще се решите да ме целунете, Кларънс?“

6

Зловещо предчувствие за беда отравяше мириса на рози, объркваше стройните редици от уравнения. Бедата смущаваше и съня му, влизаше безшумно с меките си лапи. Тя бе нейде съвсем наблизо.

Без да отваря очи, Кларънс сложи ръка на рамото на жена си:

— Елза!

Опита се да отвори изстиналите клепачи, да стопли с дъха си безжизненото лице на статуята, да измъкне от вкочанените пръсти шишенцето.

— Елза!!

Никой не може да събуди живот у камък. Кларънс грабна слушалката на телефона…

— Отравяне с морфин — каза лекарят, като обличаше палтото си. — Смъртта е настъпила преди около три часа. Смъртния акт оставих върху телефонния указател, там записах и телефона на погребалното бюро. В полицията сам ще съобщя. Няма никакво съмнение, че е самоубийство. Мисля, че те няма да ви безпокоят.

— Елза! — Той бе коленичил до кревата и галеше студеното бяло чело. — Прости ми, Елза! Боже, какъв кретен съм бил! Да си продам душата! И за какво? За да стана сметачна машина, да получа възможност да се подиграя с глупака Леви!… Печена ябълка, извадена със закъснение от фурната. Радост от победата, теоремата на Лангрен, тензори, формули, формули… с този глупак…

Кларънс протегна ръка и взе от масичката листа.

В дванадесет часа позвъни телефонът.

Както беше на колене, Кларънс дигна слушалката:

— Слушам.

— Ало, Кларънс! Обажда се Леруа. Как прекарахте нощта?

— Как прекарах нощта ли? — разсеяно повтори Кларънс, като гледаше математическите формули, изписани върху смъртния акт. — Нощта прекарах отлично.

— Самочувствието как е?

— Великолепно! — С уравнения бяха изписани и много листове на телефонния указател, който се намираше върху възглавницата, до главата на покойната. — Позвънете ми след два часа, сега съм много зает. Струва ми се, че успях да докажа теоремата на Лангрен.

Леруа се усмихна и остави слушалката.

— Е, как е? — запита Крепс.

— Всичко е наред. Операцията е напълно успешна. Тревожни симптоми няма.

Информация за текста

© 1964 Иля Варшавски

© 1980 Цвета Пеева, превод от руски

Илья Варшавский

Тревожных симптомов нет, 1964

Сканиране: Xesiona, 2008

Разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Иля Варшавски. Тревожни симптоми няма

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1980

Съставител: Димитър Пеев

Преводач: Цвета Пеева

Редактор: Гергана Калчева

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Илюстрация на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12516]

Последна редакция: 2009-06-27 11:40:00