Високият ги видя и реагира на мига. Не се опита да побегне, а хукна към перилата и се опита да ги прескочи. Но бяха помислили и за това. Преди да успее да прекрачи парапета, просякът се хвърли в краката му. Мъжът започна да рита и да се дърпа, но онзи не пускаше. Пристигнаха и мъжете от буса и заедно го повалиха на земята. Един извади игла, заби я отстрани в шията му и той се сгърчи и застина.
Двама от нападателите го отнесоха в товарния отсек на микробуса. През отворената врата Леми видя на задната седалка женски крака с яркочервени обувки.
Един от нападателите вдигна шапката от земята и я хвърли в колата. После погледна Леми.
— Добра работа.
Леми го гледаше със страх. Мъжът имаше ужасяващо лице, насечено от белези, и татуировка, която се виеше надолу по врата. На ухото му грееше златно топче.
— Разбира се, нищо не си видял.
Леми кимна. Тогава осъзна, че още стиска отворения плик.
— Мога ли да задържа това?
Мъжът сви рамене.
— Разбира се.
Неочаквано силни ръце стиснаха Леми изотзад и притиснаха ръцете му към тялото. Преди да си поеме дъх, за да изкрещи, те го повлякоха до парапета, вдигнаха го и го запратиха отвъд. Леми падна от петдесет метра в бетонния канал, по който течеше онова, което бе останало от река Петрус. Мъжете, включително бездомникът, си заминаха с микробуса. Туристът с белия дъждобран беше изчезнал.
Тялото на Леми беше открито след половин час от френски бизнесмен, излязъл да потича в парка. На полицията не й беше нужно много време, за да събере основните данни: името, адреса и плика с банкноти от петстотин евро, който мъртвият още стискаше. Допълнителните разследвания показаха, че той притежава добре оборудвана германска лимузина и документи за няколко сметки на Каймановите острови, в Швейцария и Лихтенщайн. Фактът, че предния ден е бил в банка „Монсалват“, беше отбелязан, но не го сметнаха за важен. Оказа се, че няма роднини.
Шофьор, минал по това време покрай мястото, се обади в полицията да съобщи, че е видял микробус такси и група мъже на тротоара, които сякаш се биели. Обаче таксиметровата фирма успя да докаже, че в посоченото време нито едно от нейните возила не е било наблизо. Описанието на мъжете беше твърде неясно.
Два дни по-късно кратка бележка във вестника съобщи, че Леми Мартенс, уважаван служител на Министерството на финансите, е скочил от „Пон Адолф“ и е загинал. Не е оставил бележка. Полицията изказа предположение, че е бил под голям стрес поради финансовата криза и скорошната вълна от банкови фалити. Може би се е почувствал отговорен. Бил отдаден на работата си, както потвърдиха всичките му колеги.
6.
Уелс, 1128 г.
Можеш да завоюваш уелсците, но не можеш да ги победиш. Баща ми твърди, че причината е в земята: рицарите на кон не могат да преследват бунтовниците из планините и горите или в дълбоките тресавища. Майка ми също казва, че причината е в земята, но няма предвид същото.
Тя е бретонка, което според нея я прави братовчедка на британците, които орат полетата и секат горите за баща ми. Тя твърди, че Бретан е като Уелс — дива област на края на света. На тези места границите между световете се размиват и лесно се пресичат; ние се влачим по повърхността като паяк по вода. В Англия и Нормандия скалите са си скали, а дърветата — дървета. В Уелс всяка скала или дърво може да крие врата към омагьосаната страна. Веднъж, когато си играех по засъхналата кал край устието на реката, видях проблясваща стена от въздух, както когато прескачаш огън. Друг път долепвах ухо до пукнатина в скалите и дълбоко вътре чувах смях.
Миналият август три от бащините ми купи сено горяха в полето. През октомври някой се промъкна в обора и сряза сухожилията на бойния му кон. Баща ми трябваше собственоръчно да му пререже гърлото. Когато излезе от обора до лактите в кръв, за пръв път го видях да плаче. Той обвинява бандитите, но зад гърба му прислугата шепне за вълшебните хора.
Майка ми знае много истории за тях. Понякога, когато огънят в салона догаря, а баща ми си е пийнал до насита, тя вади малката си арфа и запява приказката, а аз седя до огъня и кучетата ближат мазнината около камината. Понякога седим заедно под върбата на тревистия бряг на реката. Приказките, които харесвам най-много, започват по един и същ начин: „Някога, много отдавна, когато крал Артур още беше на трона…“.
Питам майка си кога е царувал, но тя само се смръщва и повтаря, че е било много отдавна. Питам брат Осуалд, който ми преподава история. Дали е било преди херцог Уилям? Преди Александър? Преди цар Соломон? Мисля, че ще ме плесне и ще ми разкаже друга история за Исус или за свети Дейвид, но той започва да гризе тръстиковата си писалка и ми разказва, че Артур произхожда от Еней и Брут и е живял преди около шестстотин години, по времето на свети Дейвид, когато римляните си били отишли, а норманите още не са дошли. Казва, че Артур убил великан на връх Свети Майкъл и станал толкова могъщ, че прогонил Рим. Някои, шепне ми той, говорят, че не бил мъртъв, а спи в пещера и ще се появи, когато Британия има най-голяма нужда.