Ели успя да прочете обърнатия наопаки надпис. Лазар.
— Какво правиш? — чу се острият глас на Бланшар зад гърба й.
Тя се обърна с надеждата, че не изглежда гузна. На суровото му лице се появи вълча усмивка.
— Покапала си целия ми килим.
Той се приближи до нея, протегна ръка и бръсна една мокра къдрица от челото й.
— Приличаш на мокра мишка.
— Не си взех чадър.
От трийсет и осмия етаж дъждът не изглеждаше толкова силен, но тя бе подгизнала малко след като излезе на улицата.
— Не можах да хвана автобус.
— Не си ли чувала за таксита? — В гласа на Бланшар се долавяше удивление.
Ели се притесни: изобщо не й беше минало през ума.
Видя петно върху маншета на снежнобялата му риза, опита се да не гледа натам, но орловият поглед на Бланшар не пропускаше нищо.
— Какво има?
— Нищо — отговори тя притеснено. — На маншета ти има петно от кръв. — Никакъв отговор. — Чудех се дали си забелязал.
— Порязах се, докато се бръснех. — Той не погледна маншета. — Слушай, Ели, в нашата професия външният вид има значение. Дрехите говорят за човека. Зная, че ще ти е нужно време, за да научиш тънкостите на нашия занаят. Очаквам го. Но, моля те, не излагай компанията с външния си вид. — Студена усмивка. — Мисля, че ти плащаме достатъчно, за да можеш да си купиш чадър или дори да вземеш такси.
Въпреки студената влага на полепналите по кожата й дрехи, Ели почувства, че я залива гореща вълна.
— Не мислех, че днес ще се срещаме с клиенти.
— Никога не знаеш какво ще ти поднесе денят. — Погледът му сякаш съблече мокрите й дрехи, докато не остана напълно гола. — Има един магазин малко встрани от улица „Крал Уилям“, мъжка мода, но се грижат и за дамите. Вземи кредитната си карта и си купи нещо сухо, за да се преоблечеш. Купи всичко, което ти трябва. После ще проверя извлечението ти и много ще се разочаровам, ако си похарчила по-малко от хиляда паунда.
Ели кимна безмълвно.
— И се върни до час. Имаме срещи, папките са на бюрото ти.
Ели прочете папките, докато стоеше пред голямо огледало, а един прегърбен възрастен мъж с шивашки метър на врата подгъваше и закарфичваше, докато не остана доволен. Съседният магазин продаваше кожени изделия — в пристъп на дързост, тя влезе и си купи чифт обувки и нова чанта. Нека Бланшар недоволства за това, ако посмее.
Автоматизационната фирма „Розенберг“ се помещаваше в порутена фабрика някъде източно от Улуич, близо до реката. Ели пристигна много елегантна. Част от нея направо се поболяваше, знаейки колко е похарчила само за тези дрехи, но и беше зашеметена от подобна екстравагантност. Дрехите бяха безупречни. Всеки път, когато копринената подплата на полата докосваше краката й или мекият шев на сакото прегръщаше рамото й, тя чувстваше прилив на самоувереност.
От прегледа на досието знаеше, че компанията е основана през трийсетте от евреин, емигрирал от Русия. Произвеждаше контролни системи за машини. Ели не знаеше какво означава това, но й беше ясно, че няма значение. „Дали правят боб в консерви или сателити — това са само подробности — беше й казал Бланшар. — Те притежават капитали, имат дългове, акционери и пасиви. А най-важното е, че имат цена.“
В този случай главният акционер беше възрастен човек, син на основателя и по руски твърдоглав. Прекараха три часа в съвещателната зала, пиеха черен чай от пластмасови чашки, но не успяха да го убедят. Когато ставаше дума за преговори, Бланшар сякаш биваше обсебен от животински дух, жажда за сделка, която го караше да ласкае, подтиква, заплашва и тормози противниковата страна, докато не отстъпи. От време на време скачаше от стола и започваше да кръстосва из помещението; друг път се навеждаше над масата и слушаше с притворени очи как старецът удря с юмрук по масата и повтаря едно и също. Обаче възрастният мъж не се поддаде, а синът му — черноок тип на четирийсет и няколко години, седеше до него и гледаше лошо.
— Наследственият дял е опора на семейството — за пореден път каза Розенберг старши. — Задължение на главата на семейството е да го защитава. Ние рационализирахме работата, вложихме пари в ново оборудване, укрепихме веригата на доставчиците. Направихме всичко, което ни посъветваха консултантите. Ние сме стара фирма, но иначе всичко е последна дума на техниката. Винаги е било така и моят син ще я наследи.