Выбрать главу

В Люксембург? Какво ще каже на Дъг?

— Кога заминавам?

Бланшар си погледна часовника.

— Колата ще те закара до летището. Имаш запазена стая в „Софител“. Страхувам се, че не е най-добрият хотел в Люксембург, но там са отседнали и другите кандидати. Може би ще успееш да се запознаеш с тях. Съжалявам, но няма време за опаковане на багажа. Можеш да купиш всичко, което ти е нужно, на летището или когато пристигнеш. Нашият местен управител е жена на име Кристин Лафарж. Тя може да ти помогне.

Ели тръгна към вратата, но си спомни нещо и спря.

— Защо сделката с Розенберг трябва да се сключи толкова бързо? Ето това не успях да разбера.

Бланшар се усмихна.

— Радвам се, че има тайни, които можем да опазим от теб. След месец правителството ще обяви проучване за възможността да бъде построен нов товарен терминал в Улуич. Голяма инфраструктурна инвестиция. Фабриката на Розенберг ще удвои стойността си. Шест месеца по-късно правителството ще вземе решение в полза на терминала и тя веднага ще удвои още веднъж цената си.

Звучеше толкова уверен, че това ще се случи, сякаш можеше да надниква в бъдещето когато си поиска. Тогава Ели си спомни министерския ягуар, който беше видяла пред банката в деня на нейното интервю.

Адреналинът я напускаше и започна да изпитва вина. Спомни си упорството на възрастния човек, бремето на поколенията върху раменете му.

— Надявам се, че това ще се отрази добре на бизнеса — каза тя с надежда.

Бланшар загаси пурата.

— Разбира се.

Три часа по-късно Ели се приземи в Люксембург. Беше трудно за вярване, че бе започнала деня сред гниещ картон. Мина бързо през паспортния контрол; нямаше багаж, който да чака, и видя мъжа в залата за пристигащи, който държеше лист с нейното име. Той трябваше да подтичва, за да я догони.

— Моля, оттук.

Изведе я пред терминала, където един дълъг черен мерцедес беше паркиран небрежно върху две жълти линии. Щом наближиха, от задната седалка слезе жена. Беше слаба, елегантна и с неостаряваща красота. Носеше сив костюм от „Шанел“ и диамантени обици. Сложи ръце на раменете на Ели и я целуна по двете бузи.

— Кристин Лафарж. Добре дошла. Вивиен ми разказа за теб. Той те цени високо. Надявам се, че пътуването не е било досадно? Днес летенето е пълна скука.

Полетът беше вторият в живота на Ели и първият, в който се предлагаха безплатно храна и напитки. Да не говорим за салона на бизнескласата и бързата регистрация. Тя отговори, че всичко е минало отлично, и се зае да разглежда Люксембург през прозореца, докато колата се носеше към центъра.

— Съжалявам, че стана толкова неочаквано. Работата напредва толкова бавно, а днес човек от екипа ми изчезна — хоп и отиде на нова работа. Вивиен обясни ли ти положението?

— Прочетох досието в самолета.

Холдинг „Талхюет“. Концерн, който работи в областта на добивната промишленост и химикалите. Правителството на Люксембург имаше дял в холдинга и се опитваше да се освободи от него. Двама възможни купувачи бяха включени в късия списък и сега те трескаво ровеха из документацията, за да открият нещо гнило, преди да направят последните си оферти. Оставаха две седмици до крайния срок.

Започнаха да се промъкват през предградията — дълга ивица квадратни жилищни кооперации с неонови надписи. Ели беше очаквала нещо по-величествено.

— В досието нямаше много данни за кандидата — каза тя предпазливо.

— Групата „Сен Лазар“. Те са нашият най-голям клиент и са акционери в „Монсалват“, така че натискът върху нас за положителен резултат е твърде голям.

Най-накрая наближиха центъра на града. Улицата се разшири в голям булевард, по чието протежение се издигаха красиви сгради в неокласически стил. След това завиваше по ръба на голяма клисура, пълна с дървета. Ели видя къщи по стръмните склонове на пролома — сякаш градът вече се пукаше по шевовете. От другата страна на неговите дълбини стъклени офис сгради се издигаха срещу невъзможно високи каменни бастиони. Залязващото слънце къпеше крепостните стени в приказни цветове.

Колата остави Ели пред „Софител“. Появи се пиколото, за да вземе багажа й, но тя носеше само малка раничка, която купи на летището и напълни с тоалетни принадлежности и няколко смени бельо.