Но той не беше победен. Бяха хвърлили срещу него всичко, с което разполагаха, но не се беше пречупил. Беше се вкопчил твърдо в онова, за което го бяха обучили, в неговата кауза. Не им беше дал каквото искаха.
Вратата се отвори широко. Ниският набит мъж с татуировката, която пълзеше от яката на ризата, застана на прага с оранжев ореол от натриевите лампи. Лицето от неговите кошмари.
— Хайде да опитаме още веднъж.
Ножът проблесна в ръката му, докато влизаше в стаята.
— Разкажи ми за Мирабо.
Люксембург
Ели си тръгна в шест и половина — беше останала последна от екипа на „Монсалват“. Събра си папките още преди петнайсет минути, но остана на мястото си, изчаквайки Леховски да изчезне между стелажите. Вече се беше мръкнало. Есенният хлад щипеше бузите й и сякаш я върна към живота. Не искаше да се прибира в хотела, затова пое бавно по „Пон Адолф“ към стария град. Далече под нея и почти невидима на вечерния ветрец се полюшваше полицейска лента.
Не беше се чула с Кристин Лафарж, затова реши, че идеята да пазаруват заедно няма да се осъществи. Нямаше нищо против. Бродеше по улиците и разглеждаше широките витрини и минувачите. Много от магазините й бяха познати — същите търговски вериги и ресторанти за бързо хранене, които се срещат във всички големи градове. Но бяха пълни с хора, които говореха друг език, и това я караше да се чувства чужда.
Докато вървеше на изток и навлизаше в най-старата градска част, светлините и тълпите започнаха да оредяват. Тук павираните улици бяха по-тесни, стените — по-високи, с тесни прозорци далеч над улицата, сякаш хората тук още нямаха доверие на външния свят. Виждаха се останки от старите укрепления: отсечено като крайник парче от крепостната стена; сводеста порта без крила се извисяваше над пътя.
Започна да захладнява, а Ели нямаше палто, затова реши да се връща. Стигна до подножието на хълма — малък анклав в клисурата, където къщи с островърхи покриви надничаха към кротката река. Не беше сигурна дали ще може да се изкачи по другата страна на пролома, затова пое назад по същия път. Точно тогава го видя.
Неясна фигура, загърната в бял дъждобран, стоеше на моста в подножието на хълма. Качулката бе вдигната, макар да не валеше. Ели нямаше представа откога е там.
„Намираш се в средата на голям град в сърцето на Европа — каза си тя. — Разбира се, че наоколо има и други хора.“ Обаче, освен него, нямаше никой друг, а ярките светлини на платото над тях изглеждаха ужасно далече — като на прелитащи самолети.
Мъжът вдигна глава и сякаш се втренчи в нея от сенките на качулката. Вдигна ръка, като че ли да я поздрави. Найлоновата наметка се разгърна като крило на прилеп и той закрачи към нея бавно и преднамерено, като дете, което преследва животинка.
Ели се обърна и хукна. Обратно по хълма, назад към светлините и безопасността. Обувките й не бяха подходящи: кривяха се и се плъзгаха по неравните павета. Тя ги свали и хукна по чорапи, а влагата веднага се просмука между пръстите й. Нямаше кой да я види. Мина през арката без порта, която не предлагаше защита, покрай неохранявани останки от крепостни стени и излезе на площад между извисяващите се сгради на някакво министерство. Хвърли поглед назад, но нямаше никого, не се чуваха забързани стъпки, по стената не подскачаха сенки.
Огледа се, за да се съвземе. Кой беше пътят за хотела? Не можеше да е на повече от половин километър, но отчаяно й се искаше да мине такси. Стомахът й беше свит, а краката я боляха и пареха.
Тогава той се появи. Изскочи от въздуха като привидение или вампир. Призрачният бял дъждобран плющеше на вечерния ветрец, докато непознатият крачеше към нея по площада.
Мозъкът й буквално блокира. Единствената й мисъл бе, че това е невъзможно. Как да избягаш от човек, който може да се изкатери за миг по висока скала?
Ели хукна.
— Чакай — повика я глас зад гърба й.
Тя зави зад ъгъла покрай празния пропуск на министерството и пое по пасаж без прозорци. В края му се виждаха светлини и коли, които летяха по булевард „Рузвелт“. Пукот, подобен на изстрел, отекна в стените. Да не би онзи да имаше пистолет? След част от секундата тя разбра, че е изпуснала едната си обувка. Заряза я в канавката и продължи напред.