Гощава ме с езици от чучулиги и скопен петел и вино, което е донесъл от Бургундия. След това ми казва, че кралят е назначил нов кастелан7 за замъка на баща ми. Не знам, но вероятно чичо ми е спечелил нещо от тази спогодба. Очевидно е, че аз никога няма да мога да предявя правата си върху наследството.
— Виж се само — казва той с отвратителна веселост. Досега не е успял да ме разгледа както трябва. — Вече си цял мъж. Можеш да поемеш по свой собствен път.
Зная какво иска да каже. Вече съм пораснал, значи задълженията му са приключили. Сега може да се отърве от мен.
Вторачвам се в чинията си.
— Още съм оръженосец.
— Скоро ще станеш рицар.
— А мъжете, които убиха баща ми?
Чичо се размърдва притеснено на стола. Веднъж годишно му пиша писмо, в което докладвам за своя напредък и му задавам този въпрос. Досега не ми е дал отговор.
— Невъзможно е да бъдат намерени. Няма свидетели.
— Аз бях свидетел.
Чичо избърсва мазнината от устата си с кърпата.
— Уелс е опасно място. Мнозина умират от насилствена смърт. Невъзможно е да изправиш всички извършители пред съда.
Все се чудя какво означава това. Нима чичо е участвал в убийството на собствения си брат? Не бих се учудил. Уелс е опасно място. Мнозина умират от насилствена смърт. Би било лесно да се организира още една смърт — а мъжът, който уби баща ми, говореше френски, не уелски.
От Уиндзор следваме река Темза нагоре към Уолингфорд, след това завиваме на запад. Отнема ни три дни, но пътуването е приятно. През нощта има слана, но по обед се разтопява в пролетна мараня. Слънцето грее от кремавото априлско небе и кара светът да зрее в злато. Високо по хълмовете дърветата са напъпили. Никога не съм виждал страна в по-дълбок мир със себе си.
Бошамп живеят в укрепена господарска къща, разположена в долина на север от Уонтидж. Къщата е красива и, подобно на своите собственици, през последните десетилетия се е разпростряла встрани от първоначалното си военно предназначение. Красиви външни сгради и нови крила почти напълно закриват яката крепост в средата. Кулата все още се извисява над могилата, но изглежда далеч по-малко застрашителна така, както е обградена от терасирани зеленчукови лехи. Някогашният й строител е отклонил реката, за да пълни крепостния ров, но сегашните поколения са издигнали преливници и диги, за да имат рибарници.
Тази вечер ни поднасят шарани и пъстърви, пълнени със стафиди от близките лозя. Уолтър Бошамп няма нужда да ни впечатлява кой знае колко: женитбата облагодетелства повече Ги, отколкото него. Ада е неговата най-малка дъщеря и ако се наложи, винаги би могъл да я прати в манастир. Обаче той слага масата в голямата зала и води своето домакинство, за да ни забавлява. В галерията един менестрел дърпа струните на цитра.
За мене няма място на масата. Стоя в гънките на тежките платове, които покриват стените, подобно на зелено човече, полузаровено в листака. От време на време излизам, за да допълня чашата или чинията на Горнеман. През другото време слушам, наблюдавам и се уча.
В резултат аз съм може би първият в залата, който забелязва годеницата на Ги. Баща й е чакал да я представи, след като първите две ястия са погълнати и виното е размътило погледите. Докато прислужниците отнасят чиниите, аз забелязвам някакво движение зад запердена врата и една глава наднича, за да види мъжете, които са дошли за нея. Единственото, което мога да различа в сумрака, е блясъкът на скъпоценните камъни, перлите, които носи в косата си, гемите на гърлото. Мисля си, че това е всичко, което виждам. По-късно ми каза, че съм се бил вторачил право в очите й, но не съм разбрал.
Цитрата замлъква. Мъжете около масата вдигат очи, когато годеницата на Ги влиза в залата. Тя носи сребърен поднос, скромна като прислужница, но е красива, благородна и богато облечена. Придружават я двама оръженосци. Бошамп е наредил да носят канделабри, очевидно в желание да допълни свещите по масите, но те хвърлят блестящ ореол около младата им господарка. Свещите превръщат кожата й в гладка слонова кост, косите — в златни нишки, а скъпоценностите й — в ярко съзвездие.
Аз съм омаян. Имам чувството, че залата се изпълва с такава ярка светлина, че свещите и огънят губят своя блясък, както звездите избледняват при изгрев-слънце. Чувствам се като рицарите и пътешествениците в разказите на майка ми, които срещат своите своенравни дами и чародейки. Попаднах в плен на магията.