Обаче хората, които го бяха изпратили тук, плащаха твърде много. Той притисна върховете на пръстите си и доби строг вид.
— Страхувам се, че трябва да настоявам. Такива са процедурите… — Той изви очи към тавана, сякаш служеше на висша сила.
— Разбира се — каза госпожа Лафарж. — Веднага ще ви донесат файловете. А аз ще се обадя в главната ни квартира в Лондон, за да ги информирам.
Леми се усмихна в знак на благодарност, като същевременно се опитваше да скрие кривите си зъби, и се запита защо ли устата му е толкова пресъхнала.
Лондон
За първия си работен ден Ели пристигна късно и изтощена. Одеяло от сиви облаци покриваше града, завивайки го в горещината и влагата, и всичко стана лепкаво. Тя мислеше да дойде в Лондон предната вечер, но остана в Оксфорд и будува почти половината нощ, водейки с Дъг същия спор, който бяха водили цяло лято. Накрая се заключи в спалнята си и се приспа с плач. Минута по-късно, или поне така й се стори, будилникът я върна в действителността.
Щеше да е толкова лесно да си остане в леглото. Дори сега, докато се изкачваше по стъпалата към входа на банката, й се искаше да се обърне и да побегне. С новото костюмче и обувки се чувстваше като измамница. Почти очакваше жената в приемната да й каже да си върви, защото е станала грешка.
Не ти е там мястото.
От всичко, което Дъг каза, това болеше най-много.
Секретарката позвъни, за да съобщи за пристигането й. Ели не чу какъв беше отговорът.
Забравил е, помисли си тя. Или е променил мнението си. Щеше да се наложи да се замъкне обратно в Оксфорд при Дъг и да признае, че това е било грешка. Почти й се искаше да стане така.
— Ели. — Бланшар влезе в приемната, като успя едновременно да се здрависа с нея, да я потупа по рамото и да се наведе, за да й лепне целувка по бузата. — Добре дошла в „Монсалват“. — Хвана я за лакътя и я поведе към асансьора. — Толкова се радвам, че се присъедини към нас. Добре ли пътува?
— Добре — отговори машинално тя. Чувстваше се замаяна и някак засмукана от неустоимата аура на Бланшар. Сигурно защото беше толкова уморена.
Бланшар се извиняваше, че апартаментът й не е бил готов предната вечер, макар че не бе имала нужда от него.
— Електротехникът е пускал нови кабели и му е трябвало повече време, или нещо такова. Сега всичко е наред. След работа шофьорът ми ще те откара. Как прекара лятото? Курсът добър ли беше?
— Научих много. — Благодарение на любезното съдействие на нейния бъдещ работодател тя беше прекарала юли и август в едно имение в Дорсет — елитарен летен курс за бъдещи инвестиционни банкери.
— Пратиха ни доклад — обяви Бланшар. — Пишат, че на изпита си се класирала първа.
Ели вдигна рамене, но се изчерви. Цял живот бе работила по-упорито от другите, за да постигне онова, което иска. Беше добра в това. Не се беше вписала сред останалите участници, които гледаха на курса като на продължение на интернатите, от които бяха излезли немного отдавна. Докато те пиеха и флиртуваха в бара, тя седеше в стаята с книгите си. Както бе правила винаги.
Бланшар я погледна изпитателно.
— Вероятно не си прекарвала много време с останалите курсисти? Сигурно са ти се сторили различни.
Ели се вторачи в него и се запита дали не чете мислите й.
— Но трябваше да опиташ. Нашата работа не е да взимаме изпити и да познаваме правилата. Разбира се, трябва да вършиш и това, но не е достатъчно. Трябвало е да се смесиш с тези хора, да пообщуваш с тях. Не защото ти харесва, а защото един ден, когато преговаряш, те ще седят от другата страна на масата. И тогава ще знаеш техните слабости.
Докато говореше, сякаш някаква хладина се спусна над него — безмилостната целеустременост на ловеца. Ели си спомни какво беше казал Дъг. Тези хора са хищници. При първата проява на слабост ще те разкъсат парче по парче.
— Стигнахме.
Бланшар отвори вратата и я задържа, пускайки я да влезе в малък квадратен кабинет. На Ели, познавачка на средните векове, той й заприлича по-скоро на монашеска килия. Подът беше от черни дъски, а стените — ослепителнобели. Издраскано писалище стоеше в средата на стаята, а пред него имаше канцеларски стол с кожена тапицерия. Зад бюрото стоеше кантонерка. Ели не виждаше нито компютър, нито телефон, само купчина папки бяха изплюли съдържанието си върху писалището.