— Накарах секретарката си да донесе папките с някои от големите ни проекти в момента. Трябва да се запознаеш с тях, преди да се срещнеш с клиентите.
— И кога ще бъде това?
Бланшар вдигна рамене.
— Може би утре? Нашата работа е непредсказуема. Както вече казах, тя не се учи от книгите. През следващите шест месеца ще работиш като моя лична помощничка. Заради моите отговорности няма да се съсредоточаваш само върху един клиент, а ще работиш по различни проекти. Някои от задачите, които ще ти възлагам, ще ти се сторят досадни или незначителни, а други ще бъдат невъобразимо важни. Ако ми се довериш, ще се сдобиеш с много редки познания.
Той сякаш се канеше да каже още нещо, но в този момент една жена на средна възраст надникна иззад вратата.
— Госпожа Лафарж е на телефона.
Бланшар кимна.
— Ели, налага се да ме извиниш. Дестрир ще дойде след малко и ще ти даде пропуските, ключовете и оборудването. Той е нашият шеф на охраната. Много е параноичен, но за това му плащаме.
Той се спря на вратата и я изгледа изпепеляващо.
— Ели, запомни, ние те избрахме. Тук ти е мястото.
Когато Бланшар излезе, Ели седна зад писалището и се вторачи в купчината папки. Най-съвременните практики, най-модерното мислене, беше казал Бланшар по време на интервюто. Обаче дори древните оксфордски библиотеки изглеждаха по-модерни от това.
Опита кантонерката, но тя беше заключена. Бюрото имаше чекмедже и тя го издърпа. Почти очакваше да намери вътре перодръжка и мастилница. Вместо това видя правоъгълни парчета лъскава непрозрачна пластмаса, като черен кехлибар или полиран базалт. Едното беше с размерите на тесте карти, а другото — колкото книга с твърда подвързия. В прашното чекмедже те приличаха на артефакти от друга цивилизация. По тях нямаше никакви надписи. Ели взе по-малкото, за да го разгледа, и щом докосна повърхността му, то изведнъж светна. Червени букви заиграха зад огледалната повърхност: „Въведи парола“.
— Трябва да внимаваш какво пипаш тук.
Ели изпусна кутията и тя падна върху бюрото, греейки в червено като горещ въглен. На прага стоеше мъж. Беше висок и едър. Лицето му може би щеше да е красиво, ако не беше така деформирано от удари. Сивият му костюм проблясваше при всяко движение. Пипалце от татуировка надничаше изпод яката на ризата, а на лявото му ухо блещукаше златно топче.
Той се приближи и взе от бюрото парчето пластмаса, което Ели беше изпуснала.
— Дестрир — представи се той. — Не си ли виждала мобилен телефон?
— Моят има бутони.
— Изхвърли го. — Гласът му беше мек, а акцентът — труден за определяне. — Това е твоят нов най-добър приятел. Паролата е в едно съобщение в телефона. Никога не я записвай, запомни я. Ако я забравиш или сметнеш, че е била дешифрирана — ела при мен.
Той набра номер на клавиатурата, която се беше показала под повърхността. Междувременно оживяха още символи.
— Зелено за обаждане, червено за затваряне. Може да върши и други неща, които ще ти покажем по-късно. Фирмата плаща за неограничено ползване, така че можеш да провеждаш колкото искаш лични разговори. Така ни излиза по-евтино, отколкото да се опитваме да научим кой с кого е говорил. Същото се отнася за компютъра.
Той вдигна другия уред и отново набра номера. Ели чу щракване. Капакът се завъртя на невидими панти и пред тях се показаха екран и клавиатура.
— Това е лаптоп. — Погледът на Дестрир я накара да трепне. — Ето и твоите карти. — Той извади картонен портфейл от джоба си и го сложи на бюрото. — Фирмена кредитна карта. Няма таван, но проверяваме колко харчиш. Не можеш да я използваш неограничено за лични нужди. А това е чип картата ти за сградата. Прекарвай я през четците, когато искаш да отидеш някъде. Ако не ти е разрешено да влезеш, вратата няма да се отвори. Стой далеч от шестия етаж — там е забранена зона.
Той седна на бюрото и се надвеси над нея. Ели бутна стола си назад.
— Тук обръщаме голямо внимание на безопасността. Запазваме си правото да следим работата ти с компютъра, имейлите и страниците, които посещаваш, телефонните ти разговори и влизането и излизането от сградата.
— Разбирам — отговори тя и се запита какво ли смятат, че може да направи.
— Всички машинки имат софтуер, който гарантира, че няма да нарушиш нашата безопасност дори случайно. — Той плъзна лист хартия по бюрото. — Подпиши, че си разбрала и си съгласна с мерките за безопасност.