Сивият цвят вече беше съвсем излинял. Ларс Талибранд повече не съществуваше на този свят. И все пак беше толкова важен и необходим човек, че враговете му го преследваха по петите от свят на свят, от планета на планета и дори са го последвали на Земята, където званието му Гражданин на Галактиката не можеше да го защити. Но ако той беше толкова важен и опасен за враговете си, би трябвало да има и приятели, които дори след смъртта му трябваше да са му верни…
В ума на Хорн постепенно се оформяше решение. Прелисти последните страници с печатите и очите му спряха още веднъж на имената, символизиращи за него вълнуващата истина.
Нюхолм. Това название звучеше приятно. Не го очароваха екзотичните романтични имена: Криу’н Дич, Ърсуърлд или Лигос. И все пак това беше нещо съвсем друго, не като безвкусното „Земя“.
Решението му се затвърди и за миг той учудено се запита: дали не беше, защото Дорди толкова странно говореше с него?
Но може би това няма никакво значение. При всички случаи той трябва да отиде на Нюхолм.
ГЛАВА VI
Обхвана го трескава възбуда, но бързо се изпари и на нейно място дойдоха хладно учудване и храброст. Хорн скочи от леглото и повика обслужващия робот. Нареди му да намери Дорди и да му го изпрати в стаята.
Вече бе взел душ, облече се и с връзката си стегна скъсаното на сакото си, когато синьокожият заместник-управител на хотела почука на вратата и влезе.
— Викал сте ме, мистър Хорн?
— Да. — Дери престана да се гледа в огледалото и се обърна. — Напускам.
— Сигурно сте си намерил по-добро жилище за останалите дни от карнавала?
— Сега не ми е до карнавал. — Хорн произнесе тези думи подчертано натъртено. — Омръзнаха ми хората, участващи в него. Искам да се махна по-далеч от всичко това.
Дорди отново кимна.
— Но карнавалната седмица още не е завършила — напомни му той.
За миг Хорн се взря в него, докато смисълът на думите достигна до съзнанието му.
Разбира се! Карнавалната седмица! През следващите шест дни ще бъде почти невъзможно да замине в друг град. От хората се очакваше да бъдат заети само с наслаждения. Сетне отново се отпусна. Все пак трябва да съществува някакъв начин да разреши този проблем!
— Вероятно може да се уреди някак — вдигна рамене той. — Навярно ще ви заинтересува, че през нощта — или може би сутринта — някой ме извика на дуел и аз го убих.
— И тъй, значи вчера убитите бяха малко — заключи Дорди.
— За Кулин очевидно не.
— Това обяснява много неща — тихо изрече андроидът.
— Той наистина ли ви е казал нещо? Аз се лутам на тъмно — обясни Хорн с почти жалостив глас.
Слугата-робот влезе в стаята с поднос със закуската. Хорн премести стола си по-близо и започна да се храни. Отворил му се беше апетит, който учуди и него самия.
— Е, добре — промърмори с пълна уста. — Какво ще стане, ако вие седнете и ми разкажете какво все пак означават действията на Кулин?
Дорди врътна глава отрицателно.
— Мога единствено да ви предупредя. Това, че сте замесен в убийството на Ларс Талибранд, е само един нещастен случай. Ако се държахте като обикновен среден гражданин и просто бяхте изпълнили минимума на дълга си — да ми съобщите за случилото се и да дадете да се разбере, че не желаете да губите повече време от карнавалната седмица с всичките й удоволствия, тогава навярно щяхте да останете в пълно неведение. Но сега очевидно сте престъпил границата на нещо важно и по този начин сте създал потенциална опасност за опасни хора.
Хорн примига.
— Това звучи като сцена от историческа мелодрама! — възкликна той.
— Мислите ли? Нима не е драматично, че преследват човек от планета на планета и го гонят от места, където славата му е и негова защита, за да го настигнат в края на краищата на Земята и да го убият?
— Струва ми се, че вие знаете много за Ларс Талибранд — изхъмка Хорн. — Откъде ви е известно всичко това?
— Може би си мислите, че обикновеният андроид знае за ставащото в Галактиката повече от вас? Но защо трябва да ми вярвате? Вие сте длъжен да намерите доказателства и да разберете всичко. И ще ги намерите твърде скоро, ако не пожалите труда си и самичък отидете да ги търсите.
— Ще го направя — решително каза Хорн.
Дорди отново разви бурна дейност.
— Ще ви приготвя багажа, за да заминете незабавно, щом успеете да намерите подходящо транспортно средство, мистър Хорн. Надявам се това да стане скоро. Искам да ви пожелая всичко най-хубаво, щом напускате града при тези обстоятелства.
Той кимна и излезе от стаята. Хорн опря лакти от двете страни на подноса със закуската и потъна в размисъл.