— Дали по този начин ще постигнете нещо положително?
— Не мога да разбера, докато не узная защо се случи всичко това.
— Да, много важно е да се знае защо е станало — съгласи се Дорди и погледна към тавана. — Доколкото ми е известно, на другите светове не е толкова удобно, както тук, на Земята. Това — първо. Разбира се, и тук не винаги е удобно и приятно, но това изобщо не ви засяга.
— Е, и после какво?
Хорн стана и нервно закрачи напред-назад из стаята.
— Това напълно ме устройва и когато го разкажа на моя старец, убеден съм, че той ще ме нарече глупак и че не знам какво за мен е добре и какво не е. Е, и после какво? Ако в живота все още съществува нещо по-важно, тогава по-добре да си прережа гърлото.
Дорди сякаш спореше сам със себе си наум. След известно време стана, погледна дрехите си и с бързи движения ги оправи.
— Добре, мистър Хорн. Щом това е толкова важно за вас, ще ви помогна да стигнете до дома си още днес през нощта.
ГЛАВА VII
В кабинета на Дорди стоеше висок мълчалив андроид в униформа на някаква служба. Когато Хорн и Дорди влязоха, той изпитателно огледа Дери от главата до краката, сетне погледна заместник-управителя.
— Той ли е? — попита с тон, който звучеше почти презрително.
— Да — потвърди Дорди. — Мистър Хорн, позволете ми да ви представя Бърл. Той работи в едно от предприятията в града. Помислих, че няма да успеете по обичайния начин да намерите транспортно средство през карнавала, затова разпитах хората си дали някой не е свободен тази нощ и дали ще има достъп до вертолет, камион или нещо подобно. Бърл е свободен днес и каза, че е готов да вземе вертолет и да ви откара до дома.
Нещо в очите на андроида разтревожи Хорн.
— Няма да е необходимо. Сам мога да управлявам вертолета, ако ми го дадете. Летял съм на собствения си хеликоптер, макар и не през карнавала.
— А помислихте ли, че всички линии за континентално управление ще бъдат изключени? — попита Бърл, за пръв път обръщайки се направо към него.
— Не, имам предвид… Наистина ли? Не съм помислял за това.
— Разбира се, всички са изключени. Карнавалната седмица е единствената ни възможност да извършим профилактичен преглед на апаратурата на службата за обществено движение. Можете да си представите, че през цялото време трябва да работим като бесни. — Премести поглед от Хорн към Дорди. — Може би си струва да се обединим и да поискаме да удължат времето за карнавала, а?
Зад вратата се разнесе тихо съскане, сетне силен удар и дрънчене, сякаш от тавана е паднала чаша.
— Решавайте сами — отговори Дорди.
Излезе да види какво става навън, но веднага се върна.
— Онзи юноша с фойерверките. Вече беше тук миналата нощ. Почти е полудял. Откъсна с един заряд крака на един робот-слуга. А ти, Бърл, искаше карнавалът да продължи не една, а две седмици. Нали така?
Синьокожите мъже се спогледаха с разбиране. Хорн се почувства странно изолиран. Сетне Бърл вдигна рамене.
— Е, какво пък, животът ти се дава само веднъж. И така, вие искате да летите, мистър Хорн? Навярно моят вертолет ще ви се стори по-неудобен от вашия. Той се използва за теглене. Но това е единственият ви шанс.
Хорн кимна и смутено се обърна към Дорди.
— Наистина не зная как да ви благодаря. Мога ли да направя нещо за вас? Вече ми казахте, че парите не означават нищо за вашего брата.
Бърл издаде звук, който прозвуча като полуръмжене, полусмях, стана и тръгна към вратата.
— Не, не ми трябва никаква благодарност — отговори Дорди, — поне не като към андроид. Повярвайте ми, не бих направил за вас нито на йота повече от това, което влиза в служебните ми задължения, ако не бяхте казал, че искате да продължите работата на Ларс Талибранд.
Дали го бе казал, или това беше неизбежният извод от желанието му да напусне Земята и да тръгне по следите на Ларс Талибранд?
Хорн се почувства смутен и учудено се запита наистина ли е дал такова обещание. Сетне попита:
— Момент, а каква всъщност е била работата на Талибранд, за която вие, както изглежда, толкова много знаете?
— Вече сте загазил — непоколебимо изрече Дорди, — независимо дали ви харесва или не. Затънал сте в тази работа до гуша и сега от вас зависи дали ще се върнете с глава на раменете или не. Довиждане, мистър Хорн.
Чувство на дълбока тревога и самота обхвана Дери и той потръпна. Стори му се, че върви по ръба на пропаст и вижда как неумолимо хлътва в бездната, като маха с ръце и търси опора, но не я намира. Това чувство бе последвано от странно пълно успокояване.