От огледалото го гледаше тъмнокос млад човек с бледа кожа и тъмносини очи. Около пълната му уста личаха признаци на изнеженост. Бледата кожа и тъмните коси подчертаваха брадичката и бузите му, които изглеждаха почти сини. Забеляза няколко косъмчета по брадата си, която не се подчиняваше и на най-хубавата самобръсначка.
Подпря лявата си буза с ръка и се замисли.
Какъв ли атавизъм кара мъжа да не се чувства мъж, ако не му расте брада, въпреки че полага много усилия да спре растежа й?
Може би защото всеки трябва да има нещо, което не се подчинява на волята му? На този дисциплиниран свят имаше много малко неща, които не се покоряваха на волята на хората.
Щом забеляза, че се е изсушил, излезе от сушилнята. Когато тежестта му престана да натиска пода, съскането на дюзите, изпускащи топъл въздух, замлъкна.
Върна се в стаята. Костюмът, който си беше избрал, му се стори още по-смешен. Но когато погледна все още отворения гардероб, не видя нищо, което да му подхожда повече. Отпусна се в едно кресло и запали цигара. Господ му беше свидетел, че не беше в най-доброто си настроение, и то през първата нощ на карнавалната седмица!
Хрумна му, че алкохолът може да промени това, и бързо извика келнера, който мигновено се появи, дойде до креслото и с въпросително изражение спря пред Хорн, без да обръща никакво внимание, че е гол.
Неговото стройно пластмасово тяло също беше без дрехи.
— Трябва ми нещо, което да подобри отвратителното ми настроение — рязко подхвърли Хорн. — Какво ще ми предложиш?
Келнерът се поколеба.
— Не съм упълномощен да предписвам лекарства, сър — отвърна със съжаление той. — Може би…
— Не съм болен! — прекъсна го Хорн. — Необходима ми е някаква възбуждаща напитка, най-добрата, която има тук.
— Мога да ви донеса най-скъпото — предложи келнерът с нотка на съмнение в гласа си. — То вероятно ще бъде и най-доброто. За да бъда честен обаче, трябва да ви предупредя: чувал съм от много гости, че напитките с умерени цени са по-вкусни.
— Може би ще бъде по-добре, ако ръководството на хотела използва андроиди за келнери вместо роботи! — ядосано викна Хорн. — Поне те знаят какъв вкус има тази или онази напитка!
Келнерът тихо протестира:
— Ако позволите, искам да ви съобщя, че това не бива да се прави. Вие знаете, че на андроидите е забранено да употребяват алкохол.
— Но тази наредба може да се заобиколи!
Лицето на Хорн имаше израза на човек, който неведнъж е заобикалял множество наредби и това е просто поредният път. Той беше заможен, дори ако се вземе предвид, че сега всички хора са заможни.
— Това обаче няма никакъв смисъл, защото след една чашка алкохол всичките ти електрически вериги ще отидат по дяволите!
Внезапно Хорн осъзна колко смешна е сцената на диспута му с робота и гръмко се разсмя.
Келнерът незабавно се доближи, но той му махна отегчено с ръка.
— Още не сте ми казал каква напитка желаете — напомни му келнерът.
— Това няма никакво значение — отвърна Хорн и стана. — Забравете го!
— Аз физически не мога да забравя нищо — гордо заяви келнерът. — Струва ми се, че ще ви трябва твърде много време, за да ми обясните значението на тези думи.
Сетне роботът внезапно осъзна, че признанието му може силно да му навреди. Поколеба се още малко и излезе от стаята.
Хорн най-сетне облече карнавалния костюм и още веднъж внимателно огледа стаята. Беше дошъл да живее тук през карнавалната седмица. Поне беше някакво разнообразие. Би трябвало да е доволен. Ако не успее да се развесели с нещо, може би завинаги ще изгуби способността да се забавлява. Целият му живот тогава ще се превърне в монотонен, вечно еднакъв скучен кръговрат, от който искаше да избяга.
ГЛАВА II
Хорн автоматично се насочи към личния си асансьор, свързващ стаята му с другите помещения на хотела, и вече натисна копчето, когато изведнъж си спомни, че карнавалната седмица е започнала. Асансьорът не пристигна, а високоговорителят на стената припука и със сладникав глас му напомни:
— Всички сме на карнавала, сър! В обществен интерес службата за лични асансьори в хотела остави главния асансьор да действа. Моля, излезте от стаята си и вървете по коридора вляво. Така ще стигнете до най-близкия обществен асансьор. Надяваме се, че там ще намерите приятна компания още преди да се смесите отвън с радостната тълпа!
Когато Дери беше на шестнадесет или седемнадесет години, той с няколко приятели имаха навика да си правят шеги с управата на хотела и всяка вечер осигуряваха на посетителите наистина приятни преживявания. Дегизираха се и се гримираха като трупове на удушени — с посинели лица и бели контактни лещи на очите. Лягаха на пода на асансьора и чакаха какво ще се случи. Освен всичко друго няколко души получиха инфаркт. Тогава здравата се повеселиха.