Безнадеждно е! Съвсем безнадеждно!
Пленник на синята кожа! Хорн беснееше, измъчваше се, мълчаливо кипеше от яд, отново и отново се питаше дали да не се самоубие.
Разпределиха стоката за различни пунктове. Предполагаше, че са го стоварили на Верние, но не беше напълно сигурен. От мястото си не виждаше края на летателното поле на космодрума. Сетне го отделиха от останалите, отведоха го настрани и го включиха в групата на умните андроиди. Значи сега ще го продадат на търг. После ще го препродадат, а след няколко дни ще се задушава в тесния трюм на някой товарен кораб, принадлежащ на търговците на андроиди.
Всичко стана точно така, както предполагаше.
А сетне — свежият въздух и познатият изглед, от който изпадна в още по-голямо отчаяние.
Това беше лагерът на Нюхолм. Над него бяха опънати навеси за защита от дъжда — също както тогава, когато за пръв път пристигна тук. Хорн трепереше и се притискаше по-плътно към спътниците си, за да се сгрее поне мъничко.
Внезапно дълбоко в сърцето му замъждука надежда. Някакви мъже се приближаваха да разгледат андроидите. Приказваха на висок глас — че търсят придружител на стоката за полет към Земята. Хорн вдигна глава и извика:
— Диз!
ГЛАВА ХVII
Офицерът стоеше сред група мъже в края на лагера. Дери си пробиваше път през тълпата измръзнали андроиди и ясно чу гласа на космонавта. Диз каза на спътника си:
— Какво чух току-що, Кайер?
Кайер! С това име бе подписано писмото, което намери в джоба на Уд.
Сега Кайер стоеше тук, на нюхолмския космодрум. В един миг Хорн се запита какво ли е станало с онова писмо. Сигурно е попаднало в ръцете на Джен Талибранд от Криу’н Дич.
Кайер беше нисичък човек с остри очички. По лицето му се четеше страх, когато погледна към кошарата с андроиди.
— Няма нищо, мистър Диз. Мисля, че е извикало някое от момчетата. Ще вървим ли нататък?
Хорн успя да стигне оградата.
— Диз! — пак извика той. — Елате и ме вижте!
Острите очички на Кайер се впиха в лицето на Дери и странен низ от мисли като светкавица премина през ума му. Очевидно третият в групата беше служител от космодрума. Хорн беше съвсем безпомощен.
Диз се вгледа в кошарата. С внезапен отчаян порив Кайер го хвана за ръката. Офицерът сърдито го отблъсна и спря току пред Хорн, а през това време Кайер зад него горещо го убеждаваше в нещо.
Диз задълго впи изпитателен поглед в лицето на Дери.
— Не можете ли да ме познаете? — прошепна Хорн.
След продължително мълчание офицерът кимна.
— Вие сте Дери Хорн. В името на всички звезди, искам да зная защо Кайер се мъчи да ви продаде на мен като андроид?
Обърна се на пети и рязко заговори със служителя.
— Арестувайте този човек! — и посочи Кайер. — А този освободете от кошарата. Той не е андроид, той е човек. Само преди три месеца аз лично го докарах от Земята.
Служителят отвори широко очи, още по-широко — устата си. Внезапно извади пистолет и го насочи към Кайер. Но нисичкият мъж вече бе разбрал, че положението му е безнадеждно, и челюстите му заработиха, както тогава Уд на космодрума.
— Спрете го! — изрева Хорн. — В зъба му е скрита отрова!
— Късно е! — яростно изрече Диз.
Той се спусна напред и подхвана Кайер, който беше започнал да се свлича.
— Жалко! Щях да бъда много доволен, ако по-рано ми бяхте казали това. Ей, вие! — отново изрева той на служителя. — Освободете приятеля ми оттам! Вече ви казах, че е човек. Побързайте, де!
Служителят се поколеба, но се подчини, въпреки че все още предупредително държеше Хорн на мушката. Дери излезе от клетката, олюлявайки се. Другите андроиди неспокойно се размърдаха и тихо си зашепнаха, гледайки подире му.
— Е… — започна Диз. Излезе напред и хвана Хорн за ръка. — Изглеждате отвратително! Къде бяхте? Как стана така, че онзи се опитваше да ви продаде като андроид? Знаеше ли, че сте човек?
— Изобщо не съществуват никакви андроиди! Всички те са хора! Аз бях там, където ги обработват. Отвличат множество деца от различни планети, сетне ги обработват и ги боядисват, а после ги откарват на Земята като продукция на химическите фабрики. Сам видях всичко това. Според мен и Ларс Талибранд го е открил, затова са го убили.