— Какво?!
— Вероятно е узнал твърде много и са го осъдили на смърт — поясни служителят. — Но убежденията му са смешни! Всичко това не би могло да остане незабелязано толкова години!
— Не би могло?! — Хорн погледна служителя и очите му проблеснаха. — Какво възнаграждение получавате за всяка партия андроиди, която пристига на Нюхолм? Диз, отведете ме колкото се може по-скоро при управителя на космодрума. Длъжен съм светкавично да се върна на Криу’н Дич и да си разчистя сметките с човека, който ме продаде като андроид!
Диз погледна Кайер и взе решение.
— Капитан Лароу ме чака да заведа стоката до кораба, но аз не мога да ви оставя просто така тук. Необходим съм ви, за да докажете вашата самоличност. Почакайте за миг, ще съобщя на стареца, че ще му се наложи да се откаже от мен този рейс. Ей сега ще се върна.
Спокойни и с вид на солидни хора, чиновниците се спогледаха. Сетне единият се обърна към седящия в средата Хорн:
— И така, мистър Хорн, значи на Криу’н Дич този човек ви отвлече и ви изпрати във фабриката за андроиди? Там ви придадоха външност на изкуствено създадените…
— Я престанете с това „изкуствени“! — избухна Дери. — Нали вече ви казах, че са човешки деца! Не зная точно откъде ги докарват, но извършват отвличания дори и близо до Криу’н Дич!
Отново последва многозначително разменяне на погледи и човекът в средата се наведе над бюрото:
— Мистър Диз — каза той тихо, — вашият приятел очевидно много е пострадал. Може би ще бъде по-добре, ако го заведете на психиатър, който ние ще ви посочим, и той ще получи съответното лечение.
— Но това ще означава край на всичко! — изрева Дери. — Как мога да се лекувам, когато търговците на андроиди продължават да вършат мръсните си дела!
Ала под ледените погледи на чиновниците борбеният дух го напусна. Той безнадеждно махна с ръка и се обърна.
— Мистър Диз — започна един от чиновниците, — като човек, който — доколкото зная — отдавна търгува с андроиди, може би вие разбирате какво очакват от нас да направим? Този човек с фамилия Хорн иска да нарушим жизнено важните за икономиката на планетата връзки със Земята, нали така!
— Ах, вие! — яростно извика Хорн. — Сигурно бихте продал като андроид и собствения си син! Диз, да се махаме оттук!
Докато напускаха министерството на търговията, Диз мълчеше. Навън замислено каза:
— Звучи фантастично, нали? Как, по дяволите, нещо подобно е могло да остане незабелязано?
— Много просто.
Хорн говореше уморено, защото през всичките тези дълги самотни дни, прекарани заедно с другите андроиди, той беше обмислил организацията на търговците на андроиди.
— Част от материала за правенето на андроиди идва от сравнително близки светове — Криу’н Дич, Ърсуърлд, Лигос, Верние. Сега вероятно отвличанията там не са многобройни, макар че преди разкритията на Ларс Талибранд те са били огромно количество.
Очите му едва забелязваха мрачните, сиви, блестящи, залети от дъжда улици, докато в мислите си възстановяваше описваните от него събития.
— Сега човечеството е проникнало далеч във Вселената, добре го знаете. Отначало Земята, естествено, се е интересувала от съдбата на колониите си, после това е престанало да бъде нещо ново, потокът емигранти секнал и Нюхолм се превърнал в свят на пионери. Този приятен статут той съхранява и до днес. Трябва да признаете, че не се интересува от съдбата на другите светове. Картата, която ми показахте, е осеяна с въпросителни оттатък Криу’н Дич и Верние. Едва ли някой ще си направи труда да извърши проучвания, а сетне да провери обозначенията на картата. Хората повече не се интересуват от тези неща. А там, извън познатите светове, вълната колонисти вероятно е проникнала още по-далеч. През изминалите две-три години от времето, когато тази карта е уточнявана за последен път, в списъка навярно са включени още дузина светове. Съобщенията за откриването им не са достигнали Нюхолм, а и Земята нищо не знае за тях. Точно там, отвън, търговците на андроиди въртят мръсните си дела. Такава е работата. Това е единственото правдоподобно обяснение.
— Може би искате да кажете, че никога не е имало нещо подобно на андроиди?
Хорн поклати глава.
— Разбира се, че не! Може би някога на Земята са правени опити, защото там знанията по биохимия са много напреднали. Вероятно тези андроиди са били напълно недееспособни, но аз добре познавам хората на Земята и предполагам, че е имало огромно търсене. И тогава някой си е казал: „Знам отговора!“, и организирал внос на андроиди, за да задоволи търсенето. Доколкото видях, от самото начало този бизнес е бил основан на отвличания. Вероятно обаче той е бил достатъчно доходоносен за търговците и те с удоволствие налапали приказката, че онова, което се внася на Земята, са истински андроиди. Та вие самият виждате! Изведнъж се появява изгодна стока, с която външните светове могат да търгуват със Земята, за да купят нещо от нея, да не говорим за вноса на необходими стоки от богатата планета-майка. Станало така, че шайката похитители организирала търговия с роби. А големите умове се погрижили тайната никога да не бъде разкрита. Агентите им се разделили на отделения, а самите отвличания се извършвали на много отдалечени, изолирани планети, за чието съществуване никой на Земята не знаел. Щабът — мястото, където ме плениха — представлява богато селско имение, нищо повече. Дори мисля, че има няколко центъра. Най-важните агенти трябва да се самоубиват, когато се появи опасност тайната им да бъде разкрита. Хората, които работят в именията, са подложени на непрекъснат риск. По всяко време могат да ги продадат като андроиди, за да запазят тайната. Няма никакви преки контакти между местата на отвличанията, похитителите и получателите — освен самите андроиди. На твоя свят три пъти преминавах от ръка в ръка, а и опитът на Кайер да ме продаде с тази пратка. За по-сигурно при превозване групите андроиди се разделят. Те вярват, че са произведени изкуствено, и обликът на синьокожите изкуствени хора толкова дълбоко се е вкоренил в съзнанието на обществеността, че това се приема за чиста монета. До грешката в стерилността и раждането на Ларс Талибранд, които са хвърлили сянка на подозрение върху цялата тази работа.