— А как е станало раждането на Ларс Талибранд? — попита Диз.
Хорн му разказа. Офицерът бавно кимна.
— Понякога подслушвах андроидите. Слизах в товарните сектори и слушах разговорите им. От време на време вземах на борда един или двама, които бяха работили в бараките за андроиди на много светове и може би са получили особено образование. Сред тях се разпространява нещо като митология. Те говорят за това само шепнешком и ако някой човек ги завари, лицата им веднага стават виновни и тутакси млъкват. Струва ми се, че знаят за Талибранд. Андроидите, които са били в бараките, разказват на новите: установен е фактът, че някои са родени от хора, и трябва да работят търпеливо и да се държат добре, защото един път ще дойде Талибранд — мисля, че са имали предвид Ларс — и ще им съобщи, че те наистина са хора. Ще се измият със специално средство и синият цвят на кожата им ще изчезне. — Той вдигна рамене. — Никога не сме обръщали внимание на тези приказки. Смятахме ги за историйки, измислени от умните андроиди, за да се погрижат останалите да работят и да се държат добре.
— Така е! — мрачно отбеляза Хорн. — Талибранд направи нещичко. Той издири някои деца, продадени като андроиди. Върнаха ги на родителите, но досега не съм знаел, че синият цвят на кожата им може да се премахне. Съществува ли такова нещо?
Диз поклати глава.
— Не.
Хорн вдигна рамене.
— Значи тук не ми вярват, нали? — Отново се върна на предишната тема. — Но на Криу’н Дич има един човек, казва се Братвин, който ще ми повярва. Сигурно ще е най-добре да замина колкото се може по-бързо затам.
— Как? — логично попита Диз. — Ще ви сметнат за андроид. Дори аз да дойда с вас и да се закълна, че сте човек, най-вероятно няма да ви пуснат да заминете от тази планета. Както ви казах, няма никаква възможност да се премахне синият цвят на кожата.
— Все пак ако достатъчно дълго остана жив — гласът на Хорн внезапно стана звънък, — непрекъснато ще държа под око търговците на андроиди. Остава ми само да дочакам пристигането на Шембо. Той ме познава толкова добре, колкото и вие. Тогава ме докара на Криу’н Дич.
— Можем да опитаме — съгласи се Диз. — Искам да ви попитам, разбрахте ли кой е убил Ларс Талибранд?
— Не — отвърна Хорн. — Но ми се струва, че знам кой носи отговорността за неговата смърт.
— Кой?
— Неговият брат. Брат му Джен е наел убиеца.
ГЛАВА ХVIII
Диз отново го доведе в дома си, където жена му мрачно изслуша цялата история, като мислеше за двамата си синове. Представи си, че всички удобства, материалното благополучие, с което я бе обградил мъжът й, е основано върху робството, върху страданията на децата на други майки. Тя одобри действията на Хорн.
— Достатъчно — рязко я прекъсна той. — Досега се препъвах в неща, които се намираха под носа ми. Ами тази гигантска мрежа на търговия с андроиди, оплела звездите, както отровен мицел оплита корените на растенията! Какво толкова съм направил, че да пресека всичко това?