— Не сте направил толкова малко — възрази му Диз. — Търговците имаха трима агенти на Нюхолм — вие ги унищожихте. След всичко, което ни разказахте, нещата ще тръгнат другояче. Стигнал сте съвсем близо до разгадката какво е правил на Криу’н Дич братът на Ларс Талибранд.
— Ако можех пак да отида там… — мрачно отбеляза Хорн.
— Щом Шембо се обади, че е пристигнал, веднага ще отида в космодрума и ще поговоря с него за всичко. Но за това е необходимо известно време. — Диз се намръщи. — Да, точно така е, както казахте. Няма никаква връзка между различните сфери на търговията с андроиди, с изключение на най-бедните от тях.
— Все пак трябва да има нещо, което бихме могли да предприемем! — настояваше жена му. — Нима останалите андроиди няма да се разбунтуват, ако им разкажем истината, а космонавтите ще престанат да ги превозват, научавайки как стоят нещата?
— Да, това ще бъде пречка — съгласи се Хорн. — На Криу’н Дич Братвин каза, че там са имали намерение да направят нещо подобно, но Джен Талибранд е потушил историята. Разбира се, ще мине немалко време, докато всички факти излязат наяве.
— Дори и да успеем, това още не означава, че Земята ще се откаже от андроидите — възрази Диз.
— И аз мисля така. Андроидите са част от живота на Земята. Ние ги смятаме за нещо, което стои много по-високо от роботите. Но те изпълняват всичката мръсна работа, с която другите хора повече не искат да се занимават. Синята им кожа успокоява съвестта ни, поне когато някои хора се замислят. Сетне трябва да вземем предвид стопанския фактор, който ни обясниха в министерството на търговията.
— Ами ако доведем хората на мястото, където боядисват бедните деца в синьо? — упорито настояваше жената на Диз.
— А къде се намира то? Аз не знам нищо. Бях там, но нито веднъж не видях звездите на небето. Как мога да предположа около коя от стотиците звезди обикаля онази планета? Видях най-много една квадратна миля от повърхността й.
— Какво ще стане, ако разкажете истината на андроидите?
Хорн поклати глава.
— Боя се, че това няма да ни отведе далеч. Те вярват в историята за произхода си, без да се замислят. Уверявам ви.
Той неспокойно закрачи назад-напред.
— Единственото възможно решение, което съзирам, е да удържим за известно време търговците и да ги изтикаме там, откъдето са дошли, да установим връзка с новоколонизираните светове, за които досега дори не сме чували. Уверен съм, че точно на един от тях произвеждат така наречените андроиди. Разобличихме някои от хората им — като Джен Талибранд, Кайер, Уд, Кавелгрейк, ала повечето попаднаха в ръцете ни случайно, понеже някъде са допуснали грешка, а ние едва сега сме й обърнали внимание. Това обаче означава, че ще отрежем цветовете със стеблото, а не ще унищожим корените на злото.
Хорн беше прав. Два дни по-късно беше извършено покушение срещу него.
Това доказваше, че организацията на търговците с андроиди не беше пострадала особено след загубата на Кайер и сътрудниците му. От преминаващ автомобил хвърлиха малка бомба през прозореца в стаята на Диз.
Чудно, но тя попадна в комина, който водеше надолу в мазето, и избухна там. Цялата къща се разтресе от взрива.
Извикаха полиция, но Хорн се отнесе твърде скептично за резултатите от разследването.
— На Земята един от полицаите беше агент на търговците с андроиди. Не очаквайте от тях твърде много.
Посъветва Диз, жена му и синовете му да се показват пред хората, превързани с бинтове и облепени с лепенки, и да казват, че Хорн е сериозно ранен. Това правеше достоверно пребиваването му в къщата.
Гневно очакваше следващата акция на търговците, но нищо не се случи. До известна степен успокоен, той предположи, че чакат нареждания от Джен Талибранд какво да правят по-нататък.
Хорн ни най-малко не се съмняваше кой е вдъхновителят на покушението. Талибранд вече е научил за невероятното му бягство от лагера за андроиди и пристигането му тук, на Нюхолм. И, разбира се, се обливаше в пот от страх, че Хорн ще успее да се върне на Криу’н Дич и ще го разкрие.
А Дери смяташе да направи точно това.
Както предсказа, полицията още не беше открила кой е хвърлил бомбата, когато Диз радостно съобщи, че корабът на Шембо ще кацне всеки момент. Тръгна за космодрума, за да доведе криундичкия капитан.
Шембо си беше все същият — разумен и спокоен. Внимателно изслуша разказа на Хорн.
— Това хвърля светлина върху множество странни неща — най-сетне отвърна капитанът.