— Какво например? — Хорн се наведе напред.
— Нали знаете най-големия космодрум на Криу’н Дич, онзи, дето принадлежи на семейство Талибранд? На нашата планета, мистър Хорн, има много тайни. Джен Талибранд каза, че сте го оскърбил, възползвайки се от гостоприемството му, ала никой не повярва. Приказваха, че сте тръгнал да търсите изчезнало момче, отвлечено от търговците, но и в това не повярваха. Никой не знаеше истината и никой нищо не предприе. Едва напоследък станаха някои случки. Както винаги, на космодрума пристигаха андроиди. Веднъж обаче Джен Талибранд дойде там и ги огледа всичките. Целият ми екипаж премина през ръцете му — разглеждаше ги да не би някой да се е боядисал, за да скрие синия цвят на кожата си. Същото ставаше и на другите кораби.
Шембо отпи голяма глътка от чашата, която му подаде мисис Диз, сетне се настани по-удобно и с доволен израз продължи:
— Сега всичко е ясно. Талибранд търси вас, и то настойчиво. Той се страхува!
— Добре — констатира без съжаление Хорн, — но става много трудно. Как, дявол да го вземе, да отида на Криу’н Дич, щом Талибранд се мъчи да ме открие? Имах намерение да използвам някакво козметично средство, за да скрия синия цвят на кожата си. — Той протегна ръка и се взря в нея. — Казахте, че те са предвидили тази възможност?
— Разчитаме на още една — тихо отвърна Шембо. — Ще се погрижа за това.
— Кажете ми — помоли Хорн — защо сте готов да ми помогнете, капитан Шембо? Нима не разбирате, че се стремя да ви лиша от средството ви за съществуване?
Шембо вдигна рамене.
— Защото това е лошо. Андроидите са човешки деца. Това е много лошо. Понякога ми се гади. Може би още известно време ще се занимавам с тази работа. Свикнал съм с нея, разбирате ли? Но после ще се захвана с друго. Трябва да се търгува. Смятам, че хората винаги искат да накарат други да работят вместо тях. Всички ваши богати семейства имат слуги. Може би бедняците от далечните светове ще поискат да работят на Земята? Вярвам, че хората на вашата планета ще произведат много по-умни роботи и няма да има повече нужда от андроиди. Мисля дори, че ще ги признаят за истински хора.
Хорн бавно кимна. Това беше възможно решение на проблема. Да, то посочваше как Земята да го реши. Може да се използва и цената на престижа, който ще последва признаването на андроидите за хора. Разбира се, ще се намерят други стоки за търговия вместо андроидите.
Но това беше примитивен план. Понастоящем на Хорн му беше все едно дали сриването на търговията с андроиди ще разтърси стопанската структура на галактическата търговия или не. Може би за човешката раса ще бъде дори по-добре, ако това стане.
Той забеляза, че Шембо бавно клати глава назад-напред.
— Имам една идея — съобщи криундичанецът. — Струва ми се, че зная как да ви закарам при Братвин в пълна безопасност.
Най-важният момент в плана на Шембо беше временното отказване от кацане на планетата.
Корабът се спусна през нощта във владенията на Талибранд. Кацна два часа преди разсъмване, когато хората бяха сънени, а телата им — изморени. Това беше времето, когато Джен Талибранд доброволно беше поел задължението лично да прави проверка на докараните андроиди.
Естествено те нямаха никакви андроиди на борда. При заминаването им от Нюхолм в кораба имаше само един синьокож, но той беше много опасен.
Пазачите, изтръгнати от обятията на съня, приближиха кацналия кораб, за да извършат нововъведената проверка на екипажа.
Хорн се беше скрил в мрака на един товарен трюм и чакаше какво ще стане.
Внезапно в другия край на кораба нещо се раздвижи. Разнесоха се викове по криундички. Чуха се забързани стъпки.
По целия космодрум сновяха прожекторни лъчи.
Пазачите, които Хорн можеше да види, бързаха нататък, за да разберат какво става, и вървешком изваждаха оръжието си.
В мига, когато изчезнаха от полезрението му, той скочи от кораба и побягна по летателното поле, свил глава в раменете си.
Пазачите най-сетне разбраха, че гонят един от хората на Шембо, който се правеше на пиян и сега си умираше от смях, наблюдавайки последиците от шегата си. Хорн се скри под брезента, покриващ някакви стоки на края на летателното поле.
Тримата пазачи почувстваха, че са ги направили за смях, и не искаха втори път да се хващат на същата въдица. Затова сега презрително отказваха да проверят шумоленето и раздвижването, смятаха, че нямат никакво значение.
Ядосани, те помъкнаха Шембо и хората му към административната сграда на космодрума.
Яростният глас на капитана гръмко ечеше надалеч из полето. Хорн търпеливо изчака всичко да се успокои, после предпазливо запълзя към вратата.