Хорн му разказа.
— Вярвам ви.
Секретарят впи поглед в лицето на Хорн.
— Не бих повярвал, ако самият аз не бях видял как държахте ръката му. Но това, разбира се, няма никакво значение.
В гласа му прозвуча открита враждебност.
— Какво си мислите? — грубо го попита Хорн. Беше принуден да премине към отбрана.
Андроидът вдигна рамене.
— Нищо няма да се случи. Както знаете, това не е престъпление. С нас можете да правите всичко и да постъпвате, както ви се поиска. Изплашихте ли се? — поинтересува се той.
— Естествено… — недоверчиво започна Хорн.
— О, той беше обучен и беше много ценен за хотела. Ако всичко се беше случило в нормално време, ръководството може би щеше да подаде иск виновният да компенсира нанесените щети и да заплати стойността на обучението на андроида и това, че вече не е на служба. Но сега е карнавал! Шефът ми отложи всичките си работи за след една седмица. Докато не се върне и не изтрезнее дотолкова, че да започне да се занимава с работата си, няма никаква друга надежда да намерят негодника.
— Какво ще правите сега?
— Ще изпратя друг андроид на този етаж и роботи-чистачи, за да почистят тук.
В тона му почти прозвуча оскърбление.
— Но това би трябвало да засяга и вас! — с отвращение произнесе Хорн.
Не искаше да се забърква в тази работа, обаче чувстваше, че е принуден да го направи.
— Така е. Много ви благодаря, че го държахте за ръката. От повечето хора не може да се очаква подобен жест.
Хорн си спомни нисичкия мъж и с внезапно разбиране попита:
— Искате да кажете, че не вярвате на повечето хора, така ли?
Почувства се странно поласкан, когато андроидът се усмихна и поклати глава.
— Не, не е точно така. Повечето хора след карнавала биха си спомнили и биха разказали на началника си. С това работата щеше да приключи. Ние трябва да бъдем много предпазливи, повярвайте ми.
— Ако мога да ви помогна с нещо тук? — предложи услугите си Хорн.
— Не, благодаря. Аз ще направя всичко необходимо. Мисля, че вече можете спокойно да се потопите в удоволствията.
Дери поклати глава:
— Не смятам, че бих могъл да изпитам удоволствие, след като пред очите ми е тази картина. Ще се върна в стаята си и ще се опитам да я изхвърля от главата си.
Вървейки по коридора, той усещаше погледа на андроида на тила си. Измина около двадесет крачки, преди да забележи, че е тръгнал в грешна посока.
Сърдито спря, после бавно се върна. Надникна в открехнатата врата на една стая. Зад вратата…
Подскочи и я блъсна със сила.
— Елате тук! — закрещя той. — Елате бързо тук!
Секретарят на управителя приближи, без да бърза.
— Какво се е случило?
— Това е шансът ви да хванете негодника, който е убил андроида.
Хорн влезе в стаята. Беше също както си го е представял.
— Да предположим, че престъпникът е един и същ — продължи той. — И дори през карнавалната седмица полицията е длъжна да се заеме с убийството!
Мъжът беше риж, кожата му имаше същия цвят като на всички хора.
Лежеше на гръб върху килима, голям нож стърчеше от гърдите му там, където се намираше сърцето.
ГЛАВА III
Полицаите дойдоха. На лицата им бе изписано отвращение. Това бяха четирима андроиди, водени от офицер човек. В движенията му личеше мълчалив въпрос: защо трябва да работи, когато всички останали се забавляват? Наричаше се Кулин и беше сприхав човек, пушеше цигара след цигара, докато екипът му душеше в стаята и коридора.
Взеха отпечатъци от мъртвеца и от убития андроид, чиито стонове замлъкнаха няколко минути преди да дойдат, без обаче да произнесе нито една разбираема дума. Най-накрая Кулин сметна, че са свършили каквото трябва, и събра натоварения си с апаратура екип в стаята около убития.
— Искам да знам какво ни е известно по това дело — избоботи той. — Кой изобщо е този човек?
Андроидът Дорди, заместник-управител, вдигна рамене.
— Когато пристигна вчера, се нарече Уинч, но може и да не е било истинското му име. Забелязах, че говореше с акцент, който ми е непознат.
— В хотел като вашия сигурно има твърде пъстра тълпа посетители от различни страни.
— От всички краища на света — потвърди Дорди — и вероятно дори от други планети.
Кулин седна на креслото и погледна трупа.
— Обикновен нож. Странно. Да предположим, че съществува някой, комуто този човек е застанал на пътя, и онзи е поискал да го убие. Идеята не е лоша. Сега обаче сме карнавалната седмица. Би могъл да почака нощта и да го предизвика на дуел, ако има достатъчна енергия за това. От друга страна, можеше просто да му сипе отрова в чашата. По този начин щеше да избегне срещата си с него лице в лице, за да се налага да го промуши с ножа.